Конкурс нотариуси 2023

[vili_spasova]

Колега, добър анализ. По първият въпрос си спомням, че отговорът ми беше доста по-кратък, но смисилит беше, че "Да, имат отчуждително действие"

По отношение на т. 5 по реституционните закони, освен споменатите планове и начини за възстановяване на предишните собственици имах един много екзотичен казус, при който с решение на ПК беше възстановен имот по помощен план по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Хубаво, че съдът се нави да приложи чл. 17, ал. 2 от ГПК и се произнесе по валидноста на решението. Та от три дела с идентичен предмет само "нашето" беше в наша полза.

[teogeo]

Колега, добър анализ. По първият въпрос си спомням, че отговорът ми беше доста по-кратък, но смисилит беше, че "Да, имат отчуждително действие"

По отношение на т. 5 по реституционните закони, освен споменатите планове и начини за възстановяване на предишните собственици имах един много екзотичен казус, при който с решение на ПК беше възстановен имот по помощен план по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Хубаво, че съдът се нави да приложи чл. 17, ал. 2 от ГПК и се произнесе по валидноста на решението. Та от три дела с идентичен предмет само "нашето" беше в наша полза.

Да, но не е възстановяване с помощен план. Това е за да се снабдят с НА бившите ползватели. Може и преди ПНИ - с помощния план. Виж §30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Понаписах още, ама стига вече. То, ако трябва да развиеш пълен анализ за 6 на тези въпроси, трябва цял ден да се пише. Аз сега чатках на клавиатура, ами ако седнеш с писалката - ще се изчекнеш.

[vili_spasova]

Благодаря, ще видя номера на делото, че беше май преди 2-3 години, но по спомени точно по помощен план възстановяваха и то с Решение на ПК.

Иначе се сетих, че от МП бяха публикували предишният казус и заедно с него отговорите. Може да е интересно и да е в полза на някой.

https://justice.government.bg/home/inde ... 760ca85ece

По отговорите на казуса ще опитам да напиша поне част от отговорите малко по-късно, но доста по-кратичко.

[ivan_lawyer]

Реално такива клиенти никога няма да ти дойдат в кантората - като учебен казус ми се струва.

Да не говорим "Какво направи миналото лято" адвокатският екип по едно царско дело - свидетели от "отвъдното" бяха разпитани.

В общи, груби линии, реституцията - за добро или лошо - приключи, макар да останаха милиони неразрешени спорове.

Интересно е да пресмяташ наследствени дялове - но това е работа за 1-2 дена.

Аз бих ги отрязал тези казуси, като поискам оригинални документи, едва ли ще могат от 1922 година да се снабдят.

[teogeo]

Реално такива клиенти никога няма да ти дойдат в кантората - като учебен казус ми се струва.

Да не говорим "Какво направи миналото лято" адвокатският екип по едно царско дело - свидетели от "отвъдното" бяха разпитани.

В общи, груби линии, реституцията - за добро или лошо - приключи, макар да останаха милиони неразрешени спорове.

Интересно е да пресмяташ наследствени дялове - но това е работа за 1-2 дена.

Аз бих ги отрязал тези казуси, като поискам оригинални документи, едва ли ще могат от 1922 година да се снабдят.

Голяма глупост каза.

1. С реституциите по ЗСПЗЗ (особено §4-ките) - споровете не стихват.

2. С регулационните придавания и спорове относно приложена регулация - ами на мен комай всеки 6-7ми имотен спор ми е такъв.

[miko_pk]

Защо няма статия за конкурса, снимка от 272 и защо няма информация за бомбената заплаха, която отложи изпита с 1 час? Искам тоя фарс да стане публично достяние!
Иначе хубав ребус с неясни въпроси, както обикновено!

[mpobeda333]

Ето и казуса от днес, ако искате да го обсъдим:

Братята Любен и Марин закупуват през 1908г. неурегулиран терен с площ от 2000 кв.м. на територията на град Сливен, ограждат две реани части от него и се споразумяват устно кой коя част получава.
През 1916г. теренът влиза в регулация и реалните части са заснети като отделни парцели, като от всеки парцел се отчуждават за улица по 100 кв.м. и се придават части от по 100 кв.м. През 1920 г. братята закупуват и 20 дка нива в землището на село Доброславци.
В двете урегулирани дворни места братята построяват през 1929 год. две двуетажни еднофамилни кьщи. Братьт Любен сключва брак с Калина през 1921 год., от който се раждат двама синове Петьр и Цанко и дьщеря Вера.
Братът Марин има извънбрачна дьщеря Радка, която се ражда през 1926 год. и е припозната от него. През 1936г. братята построяват хлебарница и складове кьм нея, които са разположени и върху двата урегулирани имота.
През 1943г. Марин сключва с дщеря си Радка договор за продажба в нотариална форма на реална част с площ от 120 кв.м. от единия парцел.
През 1949г. хлебарницата и складовете кьм нея са одържавени по 30ЕГПНС,
а всички ниви са включени в ТКЗС.
Братьт Марин осиновява син Зарко през 1951г., а през 1974г. Марин почива и наследниците му Зарко и Радка решават да построят две двуетажни еднофамилни сгради на мястото на едната двуетажна еднофамилна сграда, построена през 1929 г. Зарко и Радка взаимно си дават сгласие с нотариално заверени заявления за строителство и се снабдяват със строителни разрешения за двете сгради.
През 2000г. Любен почива, а през 2001г. и спругата му Калина.
Наследниците на Любен и Марин, съсобственици на двата урегулирани имота, през 2018г. сключват предварителен договор със собствениците на съседния урегулиран имот с площ от 800 кв.м. за създаване на нов съсобствен урегулиран имот. Според одобрения ПУП, в новия УПИ се предвижда застрояване на четирие тажна сграда със смесено предназначение, за която е изготвен и одобрен архитектурен проект, обособяващ самостоятелни обекти в нея.
Зарко почива през 2019г. и остава син - Тошо.
Френският гражданин Жан предявява пред всички сьсобственици нотариално
заверен препис от обявено универсално завещание на Зарко, направен от френски нотариус, сьобразно предвидената форма по френското законодателство - завещанието е написано на компютьр от различно от завещателя лице, подписано от завещателя и от двама свидетели.
ВЫПРОСИ:
1. Индивидуални собственици или съсобственици са Любен и Марин на образуваните с плана от 1916г. два парцела? Какви са способите за придобиване на собственост от Любен и Марин върху всеки от парцелите?
2. Какво е действието на уличнорегулационните планове в България според различните благоустройствени закони?
3. Кои са наследниците на братята Любен и Марин и какви са наследствените
им дялове кьм момента на сключване на предварителния договор от 2018г.?
4. В случай, че нивите в землището на село Доброславци са възстановени от Поземлената комисия през 1998г., кои са наследниците с права върху тях и какви следва да са наследствените дялове?
5. Какви са предпоставките за възстановяване на собствеността на хлебарницата и складовете към нея?
6. Възможно ли е при така изнесените данни Зарко и Радка да придобият изключителната собственост върху двете двуетажни еднофамилни сгради, ако притежават собствеността върху парцела, където ще бъдат построени?
7. Действителен ли е договорът за продажба на реална част от 120 кв.м., което Марин прави на дъщеря си Радка?
8. От кой момент и въз основа на какъв акт, сключилите предварителния договор ще станат съсобственици в новия УПИ и ще могат да уточнят идеалните си части от правото си на собственост върху него? Могат ли същите да си разпределят правото на строеж за обектите по одобрения проект и с какъв акт?
9. Какви справки и проверки нотариусът прави в нотариалното производство?
10. Действително ли е завещанието на Зарко в полза на френския гражданин Жан?

[teogeo]

Kазусът беше обидно лесен. Но такъв или онакъв, да почнем да го разнищваме. Отзад - напред

10. Завещанието е действително. Същото е с международен елемент (български гражданин го е извършил във Франция). С оглед датата на откриване на наследството (2019г почива завещателят Зарко), то за него е приложим Регламент (ЕС) № 650/2012 (същият е приложим за наследства, открити след 17.08.2015г).
Съгласно този регламент завещанието е действително, ако е изготвен съобразно нормативната уредба на държавата, в която е съставено (Франция).

Но и КМЧП (от 2005г) да беше приложим, щяхме да стигнем до същия извод - чл. 90, ал. 2, т. 1 от КМЧП --> (2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:
1. в която то е съставено,

9. Тук въпросът е супер витиеват. Нотариалните производства са няколко и всяко си има своите особености.

В общи линии нотариусът проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на участниците, както и дали са спазени особените изисквания на закона. Проверката за самоличността и деепособността се извършва чрез справките по чл. 19, ал. 2 от ЗННД - справки в НДБ "Население" и регистър български документи за самоличност. При сделки, с които се прехвърлят, учредяват, изменят и погасяват вещни права върху недвижими имоти, нотариусът проверява и дали праводателят е собственик.

8.Тъй като става въпрос за изменяне на граници на вече урегулирани поземлени имоти, то приложимият е този по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ - първо се изготвя скица-проект на изменението на ПУП (в който случая ще се изготви нов съсобствен УПИ чрез обединението на няколко такива). След това се сключва между съсобствениците предварителен договор с нотариална заверка на подписите. Квотите си (обемът идеални части в съсобствеността) ще ги уговорят именно с него. После този проект за изменение на ПУП заедно с предварителния договор се внася в общината за одобрение. След одобрението му от кмета на общината се сключва окончателен договор във формата на нотариален акт. От този и момент лицата ще придобият съсобственост в новото УПИ. Съответно после този нотариален акт се вписва и се подава искане за изменение на КККР.

Правото на строеж страните могат да си разпределят с нотариален акт, който препраща към одобрен и утвърден архитектурен проект - чл. 183 от ЗУТ.

7. Да, договорът е действителен. До влизане в сила на ЗТСУ през 1974г (т.е. ЗБНМ, ЗПИНМ) е допустимо придобиването на реални части от парцели (УПИ) чрез сделки и по давност. Ако обаче от тази реална част от УПИ не може да се обособи самостоятелен парцел, то се приема, че е придобита идеална част от парцела в съотношение площта на прехвърляната реална част къмто площта на целия парцел.

6. Да, възможно е Радка и Зарко да придобият собствеността върху двете двуетажни сгради, ако са собственици на парцела, върху който са построени. Правото на строеж, което са си учредили Радка и Зарко, е валидно. При действието на ЗТСУ (до 2003г с изменението на чл. 183 от ЗУТ) учредяване на право на строеж между съсобственици, братя и сестри (каквито са Зарко и Радка), роднини по права линия е било допустимо да се извърши и чрез писмена декларация с нотариална заверка на подписите, адресирана до кмета на общината и вписана. Дори и да нямаше валидно учредено право на строеж, то с построяването на сградата в собствения си парцел, всеки от тях щеше да придобие собствеността върху нея на принципа на приращението (чл. 92 от ЗС).

Тук едно уточнение - наистина осиновяването на Зарко от Марин се е случило през 1951г, т.е. преди изменението в ЗЛС от 1961. До 1961г осиновяването е било непълно. С влизането на ЗЛС от 1961г обаче осиновяването е САМО ПЪЛНО. И ОБХВАЩА И ЗАВЕРЕНИТЕ ОСИНОВЯВАНИЯ - те стават ПЪЛНИ. Затова и когато Зарко и Радка си учредяват взаимно право на строеж, те са брат и сестра и имат правото да се възползват от облекчения ред - писмена декларация с нотариална заверка на подписите.


5. Хлебарницата и складовете са отнети по реда на ЗОЕГПНС. Следователно реституцията им следва да се извърши по ЗВСВОНИ (чл. 1 --> Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост). Реституцията възниква ex lege - по силата на закона и с влизането му в сила (1992г), без да е нужно провеждането на административно или друго производство. Има и изключение - в случаите, в които имотите са били отнети срещу предоставянето в обезщетение на жилищен имот (когато жилището на собственика, от който са се отнели имотите, се е намирало в тези имоти и той няма друго такова), то за провеждането на реституцията следва да се отправи искане за това до министъра на финансите, като същият се произнася в 6-месечен срок (административно производство и съответно издава ИАА). Даденият в обезщетение имот се отчуждава от държавата. Ако обаче даденият в обезщетение имот вече не е в патримониума на реституентите, трябва те да предложат друг, равностоен по стойности имот. Обезщетяването с държавни облигации не е пречка за реституцията.

Предпоставки - към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ реституираните имоти да са съсобственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или ЕТД по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Съответно, ако например отчуждената сграда е погинала и после е построена отново в същия обем (площ и етажност), то е налице пречка за реституирането - не съществува реално.

4. През 1998г. братът Любен е жив. Тъй като няма данни при какви уговорени части е закупена нивата, приема се, че са по равно.

братът Любен получава 1/2 ид.ч. Останалата 1/2 ид.ч. се дели на две между Радка и Зарко - децата на починалия брат Марин.
Любен - 2/4, Радка - 1/2, Зарко - 1/2.

3. Зарко почива 2019г - пише го в казуса, т.е. към 2018г е ЖИВ !!!

Трите деца на Любен:
2/12 Петър
2/12 Цанко
2/12 Вера
=== Общо 6/12 или 1/2 ид.ч.

Двете деца на Марин:
Зарко = 3/12
Радка = 3/12
=== 6/12 или 1/2 ид.ч.


2. ВСИЧКИ уличнорегулационни планове по отменените благоустройствени закони - ЗБ - 1898, ЗБНМ - 1905 и 1941, както и ЗПИНМ, но до изменението му от 06.07.1956г. имат пряко отчуждително действие за уличната регулация. Имотът се счита отчужден с влизането в сила на плана. След 06.07.1956г. --> ЗПИНМ, ЗТСУ и по сегашния ЗУТ по отношение на уличната регулация отчуждаването произвежда вещноправния си ефект от момента на обезщетяването на собственика на имота! Дори и имотът да е завзет фактически, това е без значение.

1. Любен и Марин са съсобственици на новообразуваните два броя УПИ, тъй като те са съсобственици на закупения от тях неурегулиран имот (устната уговорка за разпределението не произвежда вещнопрехвърлително действие). С влизането в сила на дворищната регулация правото на собственост върху имота от кадастралната основа се трансформира в право на собственост върху парцелът/парцелите, които са отредени за него по плана. Съсобствеността на двамата братя върху всеки от парцелите може да се придобие по най-общоприетия начин за трансформиране на съсобственост в изключителна собственост - делба


И при този смешно лесен казус пак ще има яко 2-ки и 3-ки. Нямате си на идея колко жалко изглеждате отстрани разните юрисконсулчета и помощник-нотариусчета, които тръгвате да катерите по джапанки Хималаите. Едните бият щемпели и заверяват пълномощни, другите се скатават по разни държавни и общински институцийки или в банки, подновили по две ипотеки, обухали ги 3-4 пъти в съдебните зали и вече си мислите, че сте натрупали опит да прескочите изпита. Нещастници... жалка картинка сте

[mpobeda333]

Въпрос 9 е като цяла доста общ и според мен принципен. Тук имаш и справката в НАП за наличие на публични задължения, както и евентуално ТРРЮЛНЦ, справки по ЗМИП в зависимост от вида на проверката, която правиш, както и ако имаш пълномощно справка в Единство, а също има и справка по санкционите списъци по Регламент 833/2014 и изм./доп. 2022/576 и т.н.

[teogeo]

Въпрос 9 е като цяла доста общ и според мен принципен. Тук имаш и справката в НАП за наличие на публични задължения, както и евентуално ТРРЮЛНЦ, справки по ЗМИП в зависимост от вида на проверката, която правиш, както и ако имаш пълномощно справка в Единство, а също има и справка по санкционите списъци по Регламент 833/2014 и изм./доп. 2022/576 и т.н.

И наложено марка по КОНПИ и куп други неща. Справката в НАП за наличие на публични задължения е само за прехвърляне, при КНА-то не се прави. Много размит въпрос.

[mpobeda333]

Въпрос 9 е като цяла доста общ и според мен принципен. Тук имаш и справката в НАП за наличие на публични задължения, както и евентуално ТРРЮЛНЦ, справки по ЗМИП в зависимост от вида на проверката, която правиш, както и ако имаш пълномощно справка в Единство, а също има и справка по санкционите списъци по Регламент 833/2014 и изм./доп. 2022/576 и т.н.

И наложено марка по КОНПИ и куп други неща. Справката в НАП за наличие на публични задължения е само за прехвърляне, при КНА-то не се прави. Много размит въпрос.

Да, при прехвърляне и учредяване на вещни права се прави справка в НАП.

[teogeo]

Въпрос 9 е като цяла доста общ и според мен принципен. Тук имаш и справката в НАП за наличие на публични задължения, както и евентуално ТРРЮЛНЦ, справки по ЗМИП в зависимост от вида на проверката, която правиш, както и ако имаш пълномощно справка в Единство, а също има и справка по санкционите списъци по Регламент 833/2014 и изм./доп. 2022/576 и т.н.

И наложено марка по КОНПИ и куп други неща. Справката в НАП за наличие на публични задължения е само за прехвърляне, при КНА-то не се прави. Много размит въпрос.

Да, при прехвърляне и учредяване на вещни права се прави справка в НАП.

Допишете наследствените квоти поне (3 и 4). Ю КЕН ДУ ЕТ!

Че на мен ми се отчекна ръката от щракане.

[vili_spasova]

По отношение наследствените дялове от възстановените ниви -

4. В случай, че нивите в землището на село Доброславци са възстановени от Поземлената комисия през 1998г., кои са наследниците с права върху тях и какви следва да са наследствените дялове?

Така, закупени са от братята през 1920г. Двамата братя са ергени. Единят Любен е жив, другият починал 1974г оставил двама наследника.
Квоти 1/2 ид.ч. за живият брат Любен, по 1/4 ид.ч. за Радка и Зарко. Това към 1998г.

Към настоящият момент - тоест 2024г
Петър, Цанко и Вера по 1/6 идч.,Радка 1/4 и Жан 1/4

Давайте колеги, споделете вашите отговори

[teogeo]

По отношение наследствените дялове от възстановените ниви -

4. В случай, че нивите в землището на село Доброславци са възстановени от Поземлената комисия през 1998г., кои са наследниците с права върху тях и какви следва да са наследствените дялове?

Така, закупени са от братята през 1920г. Двамата братя са ергени. Единят Любен е жив, другият починал 1974г оставил двама наследника.
Квоти 1/2 ид.ч. за живият брат Любен, по 1/4 ид.ч. за Радка и Зарко. Това към 1998г. Към настоящият момент -

Петър, Цанко и Вера по 1/6 идч., Жан 1/2 /Радка спори за запазена част, нз дали е жива

3. Кои са наследниците на братята Любен и Марин и какви са наследствените
им дялове кьм момента на сключване на предварителния договор от 2018г.?

Зарко почива 2019г - пише го в казуса, т.е. към 2018г е ЖИВ !!!

Имаш

Любен ==> (1/2) Марин ==> 1/2
2/12 Петър Зарко 3/12
2/12 Цанков Радка 3/12
2/12 Вера

=== 6/12 или 1/2 === 6/12 или 1/2

[kali]

Здравейте,
искам да попитам дали резултатите от конкурса се оповестяват публично.
Признавам, че е за да злорадствам. Знам, че това е лошо качество, обаче когато някой се хвали колко е велик и как с една седмица четене ще стане нотариус, някак не мога да се въздържа.

[kalahan2008]

Разбира се, че ги обявяват, на сайта на Министерството на правосъдието, раздел "Кариери":
https://justice.government.bg/home/inde ... 0%B8%D0%BA.

Не виждам обаче защо злобеете. Всички знаем, че правото не е точна наука и е въпрос на интерпретация и субективно мнение.
Така например отговорът на първия въпрос е доста дискусионен. От една страна двамата братя са придобили парцела в съсобственост и след влизането в сила на новия регулационен план от 1916 г. би следвало да са придобили по 1/2 от всеки един от двата новообразувани парцела.
Но от друга страна в условието е посочено, че са извършили делба в устна форма, а изискуемата от закона форма е писмена. Довършен ли е фактическият състав на делбата? Това е спорно. От една страна има валидизационен закон от 1920 г., който придава правно значение и на устните договори. От друга страна има и придобивна давност - всеки от братята е владял "своя" парцел.
Та - има ли делба или не - само комисията знае отговора.
Не е коректно да злобеете. А че има хора с комплекси за малоценност, които се опитват да се изкарат много знаещи и да си избиват комплексите - това винаги го е имало.

[teogeo]

Разбира се, че ги обявяват, на сайта на Министерството на правосъдието, раздел "Кариери":
https://justice.government.bg/home/inde ... 0%B8%D0%BA.

Не виждам обаче защо злобеете. Всички знаем, че правото не е точна наука и е въпрос на интерпретация и субективно мнение.
Така например отговорът на първия въпрос е доста дискусионен. От една страна двамата братя са придобили парцела в съсобственост и след влизането в сила на новия регулационен план от 1916 г. би следвало да са придобили по 1/2 от всеки един от двата новообразувани парцела.
Но от друга страна в условието е посочено, че са извършили делба в устна форма, а изискуемата от закона форма е писмена. Довършен ли е фактическият състав на делбата? Това е спорно. От една страна има валидизационен закон от 1920 г., който придава правно значение и на устните договори. От друга страна има и придобивна давност - всеки от братята е владял "своя" парцел.
Та - има ли делба или не - само комисията знае отговора.
Не е коректно да злобеете. А че има хора с комплекси за малоценност, които се опитват да се изкарат много знаещи и да си избиват комплексите - това винаги го е имало.

Калахане,

купуват имота през 1908г, а регулацията се провежда 1916г. Къде ги видя изтеклите години придобивна давност? Които по тогава действащия закон за давността са дори не 10, а 20 години (10 е добросъвестното владение). Имаш 8 изтекли години от покупко-продажбата след което влиза в сила регулационния план с неговото пряко отчуждително вещноправно действие.

За другото - да, има такива валидизационнни закони от 1920г-1922г (не им помня наизуст името, бахти). И да - те покриваха сключените до януари 1919г (мисля че така беше), но те валидират само договори за ПОКУПКО-ПРОДАЖБА.Те биха важали в случая, че двамата братя се бяха разбрали с продавача, че всеки от тях купува по една реална част от имота. А това не е така. Имаме последваща НЕПРЕСТАЦИОННА уговорка между тях, нещо като делба, но не и продажба.

Аз като тръгнах да решавам казуса първо там блокирах. Помислих си, че има някаква лукава схема и мислих-пъшках. После стигнах до горния извод и това е. Но ме забави точно това.

[kalahan2008]

teogeo,
В кой закон е уредена формата на договора за доброволна делба към 1916 г.?
В сегашния чл. 35 ЗС е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите, но към 1916 г.?

Закон за имуществата, собствеността и сервитутите от 1904 г.:
53. Съсобственость има когато собственостьта на една вещь или на едно право принадлежи неразделно
на няколко лица.
Въ отсъствие на съглашения или на особени разпореждания, съсобственостьта се урежда отъ
следующите правила.
54. Частите на участвующите въ съсобственостьта се предполагатъ равни, додето не се докаже
противното.
Дялътъ на участвуващите, както въ ползите, така и въ тягостите на съсобственостьта, е съразмеренъ съ
техните части.
55. Всякой участвующъ може да си служи съ общите вещи, стига само да ги употребява съгласно
обикновеното имъ назначение и да не си служи съ тяхъ противъ ползата на съсобственостьта или по
начинъ да препятствува на другите участвующи да си служатъ съ тяхъ съгласно съ правата имъ.
56. Всякой участвующъ има право да принуди другите да взематъ участие съ него въ нуждните разноски
за запазването на общата вещь, но последните иматъ право да се освободятъ отъ това съ отказване отъ
своите права на съсобственость.
57. Единъ отъ участвующите не може да направи нововъведения въ общата вещь, макаръ и да
поддържа, че те са полезни за всичките, ако другите не се съгласяватъ за това.
58. За управлението и за по-доброто ползуване отъ общата вещь, постановленията на болшинството
отъ участвующите съ задължителни даже и за меншеството, което е на друго мнение.
Болшинство има, когато гласовете за вземането на постановлението представляватъ по-голямата часть
на интересите, които съставляватъ предмета на съсобственостьта.
Ако болшинство не може да се образува, или ако последствието отъ неговите постановления е твърде
вредително за общата вещь, съдътъ може да вземе нужните мерки и даже да назначи въ случай на нужда
единъ управитель.
59. Всякой участвующъ има пълната собственость на своята часть и на нейните приходи или плодове.
Той може свободно да отчужди, отстъпи и ипотекира тази часть и даже да се замести отъ други лица въ
ползуването отъ казаната часть, ако не се касае за лични права. Но действието на отчуждението или на
ипотеката се ограничава за частьта, която може да се падне на участвующия въ делбата.
60. Кредиторите или приемателите на правото на единъ участвующъ могатъ да се възпротивятъ на
делбата, която се извършва безъ тяхно участие и да се намесятъ въ нея; те обаче не могатъ да оборватъ една
направена делба, освенъ въ случаи на измама или когато тя е извършена въпреки формаленъ протестъ, като
си запазватъ правото да искатъ сметка за правата на своя длъжникъ или прехвърлячъ.
61. Никой не може да бъде принуденъ да стои неделенъ и прекратяването на съсобственостьта всякога
може да се иска отъ всекиго едного отъ участвующите.
Действително е обаче съглашението, че съсобственостьта трябва да съществува въ продължение на
едно определено време, което не надминава десеть години.
Съдътъ може, обаче, ако важни и бързи обстоятелства изискватъ това, да заповядва прекратяването на
съсобственостьта даже преди условеното време.
62. Прекратяването на съсобственостьта не може да се иска отъ съсобствениците на вещи, които чрезъ
разделяването могатъ да престанатъ да служатъ за употреблението, за което са предназначени, и не се
делятъ чрезъ продажба; такива съ: общата стена, общия кладенецъ и други подобни.
63. На делбата между участвующите въ съсобственостьта се прилагатъ правилата, които се отнасятъ до
делбата на наследствата.

Закон за наследството (1890 г.):
237. Никой не може да се принуждава да стои неделенъ; делбата може всякога да се поиска, макаръ и да
има противни запрещения и условия отъ завещателя.
238. Делбата може да се поиска, дори когато единъ отъ сънаследниците би се ползувалъ отделно съ
часть отъ имотите на наследството, ако само не е доказано, че делбата е станала, или че владението е
покрито съ давность.
239. Ако сънаследниците не се разделятъ доброволно, то се пазятъ долните правила.
240. Всякой отъ сънаследниците може да иска своя дялъ въ натура отъ движимите и недвижимите
имоти на наследството; но ако има заемодавци, които са наложили запоръ върху движимото имущество или
заявили искане върху него, или ако повечето отъ сънаследниците нахождатъ продажбата необходима заизравнение на дълговете и тяжестите на наследството, движимите имоти се продаватъ на публиченъ търгъ.
(Измененъ: З. отъ 7 февруарий 1906 год.) Низходящите отъ мъжки полъ, всички или някои отъ тяхъ,
могатъ да задържатъ за себе си дяловете на своите сънаследници отъ женски полъ, които вече са омъжени,
върху непокритите имоти като заплатятъ стойностьта на тия дялове по оценение.
(Нова ал.: З. отъ 6 февруарий 1896 год.) Оценението се прави или по доброволно съгласие или отъ едно
вещо лице, избрано отъ интересующите се наследници, а въ случай на несъгласие върху избора, вещото
лице, по молба на някого отъ интересующите се, се назначава отъ надлежното съдилище.
241. Ако недвижимите имоти не могатъ да се делятъ удобно, трябва да се продадатъ на публиченъ
търгъ.
(Нова ал.: З. отъ 6 февруарий 1886 год.) Всякой отъ наследниците може да вземе участие въ търга като
наддавачъ.
242. Следъ оценението и продажбата, ако такава станала, на движимите и недвижими имот, съдътъ
пристъпва къмъ сметките, които съделителите могатъ да си дължатъ, къмъ образуването на обща маса, къмъ
съставянето на дяловете, къмъ определението що и какво ще са длъжни да си повърнатъ между си
съделителите.
(Нова ал.: З. отъ 7 февруарий 1906 год.) Пълнолетните низходящи, които, при живота на наследодателя,
са спомогнали за увеличение на стопанството, което са повикани да наследятъ, съ свои средства или съ
своя трудъ, като са работили задружно съ наследодателя, могатъ, ако не са били възнаграждени отъ
последния по другъ начинъ при делбата, да искатъ да се пресметне това увеличение въ тяхна полза, стига
само да не са се отказали писмено отъ това си право.
(Нова ал.: З. отъ 7 февруарий 1906 год.) Това право може да се упражнява само срещу пълнолетните
сънаследници, които, при живота на наследодателя, са се отделни отъ домакинството.
243. Всякой сънаследникъ привнася въ масата, споредъ правилата, които по-долу са определени,
даровете, които му са били дадени и сумите, които той дължи.
244. Ако привнасянето не е направено въ натура, сънаследниците, които иматъ върху него право,
взематъ равна часть отъ масата на наследството.
Тия вземания ставатъ, колкото е възможно, въ предмети отъ същото естество и качество, каквито са
предметите непривнесени въ натура.
245. Следъ тия вземания, пристъпва се къмъ съставянето, отъ това що остава въ масата, толкова равни
дялове, колкото има наследници-съделители, или колена-съделители.
246. Въ съставянето на наследствените дялове трябва да се избягва, колкото се може, дробенето на
целите участъци земи въ ущърбъ на работенето имъ, и да се гледа да се тури въ всякой дялъ, ако се може,
същото количество движими и недвижими имоти, давания или вземания отъ еднакво естество и стойность.
(Нова ал.: З. отъ 6 февруарий 1896 год.) При съставянето на дяловете не се допуща да се делятъ нивите
на части по-малки отъ три декара, - ливадите на части по-малки от два декара, а гюловете и лозята на части
по-малки отъ единъ декаръ.
247. Неравенството на дяловете въ натура се възмездява съ пари.
248. Дяловете се правятъ отъ едного отъ сънаследниците, ако те могатъ да се съгласятъ върху избора му,
и ако този, когото избератъ, приема поръчката; въ противенъ случай дяловете се правятъ отъ едно вещо
лице, което се назначава отъ съда; за дяловете после се хвърля жребие.
Но, ако на наследниците се падатъ неравни части, то съдътъ решава, трябва ли за дяловете да се хвърляжребие или да се разпределятъ дяловете по цяло или по часть.
249. Преди да се пристъпи къмъ, хвърлянето жребие върху дяловете, всякой съделитель има право да
прави заявления противъ тяхното съставяне.
250. Правилата, определени за делението на масата, за разделяне, се съблюдаватъ еднакво въ
подразделението, което има да се прави между колената-съделители.

295. Делбите могатъ да бъдатъ унищожени по причина на насилие или измама. Може да стане също
унищожение, когато единъ отъ сънаследниците докаже, че при делбата е била направена невярна сметка,
която му е нанесла повреда повече отъ четвъртината. Простото изпущане на единъ предметъ отъ
наследството не дава право на искъ за унищожение, но само за допълнението му.

Вярно е, че съгласно чл. 219 от ЗЗД от 1892 г. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) договорите за прехвърляне право на собственост или на друго някое вещно право върху недвижими имоти, трябва да стават, под страх на недействителност, с нотариален акт. Но тази разпоредба е в раздела за продажбата, затова не касае делбата.
Колкото и да търсих норма, уреждаща формата на договора за делба, такава не намерих.
Едва с Правилникь за вписванията по Закона за привилегиите и ипотеките от 1927 г. се въвежда изискване за вписване на договорите за доброволна делба.
Та въпросът ми е: къде е предвидена формата на договора за доброволна делба към 1916 г. и коя норма урежда недействителност на договора за доброволна делба, сключен в устна форма?

За валидизационния закон от 1920 г. (Закон за урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти) - да, само за продажбите се прилага, но ако и за договора за доброволна делба се прилага правилото на чл. 219 от ЗЗД от 1910 г. (според мен се прилага само за продажбите, защото е в раздела за продажбата), то нарушаването на това изискване се валидира от този валидизационен закон от 1920 г. - в този смисъл е Решение № 593 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2008 г., IV г. о., ГК.

За давността - имах предвид придобиване по давност разбира се след изтичането на давностния срок.

[teogeo]

Калахане,

1927г се разрешава продажбата на наследство да е в писмена форма с НЗП. Дотогава и тя, И ДЕЛБАТА са се извършвали с нотариален акт.

Ще се опитам за почивните дни да ти извадя два плевенски нотариални акта за делба 192Х година.

[vili_spasova]

Колеги, позволете да се включа в дискусията с малко практика /признавам, заинтригувахте ме/:

РЕШЕНИЕ № 1862 ОТ 18.12.1970 Г. ПО ГР. Д. № 1419/1970 Г., III Г. О. НА ВС
Народният съд е уважил иска, предявен с оглед на § 70, т. 2, ал. II ППЗПИНМ, като е приел за установено, че през 1927 г. тогавашният собственик на имот пл. № 701 устно е разпределил този имот между тримата си сина по равни части, между които части били установени естествени граници, че единият от синовете у - П. Й., е продал своя дял на ответниците и че през 1928 г., когато бил одобрен регулационният план на с. Стр., установените естествени граници между отделните части на този имот са съществували, но било пропуснато да се нанесат в кадастралния план. Този му извод обаче е необоснован и незаконосъобразен. Кадастралният план отразява характера и конфигурацията на терена, както и положението, вида, предназначението, границите и пр. на недвижимите имоти и на находящите се в тях сгради и пр. (§ 13 ППЗПИНМ). Границите на недвижимите имоти се отразяват в кадастралния план с оглед границите, в които се простира правото на собственост върху тях. Това следва както от разпоредбите на § 13 ППЗПИНМ., според които кадастралният план трябва да отразява границите на недвижимите имоти, което ще рече, че се имат пред вид последните като отделна собственост, така и от разпоредбите на § 16 ППЗПИНМ, според които собствениците са длъжни преди заснемането да означат границите на имотите си, т. е. на тези, на които са собственици, с трайни видими знаци. С оглед на тези граници на имотите може да става въпрос за непълнота или грешка в кадастралната основа досежно границите на имотите съгласно § 70, т. 2 ППЗПИНМ. В случая не е установено да е допусната такава непълнота в имотните граници на имот пл. № 701 в кв. 134 по плана на с. Стр. По време на одобряване на регулационния план на с. Стр., станало през 1928 г. не е установено отделните части от имот пл. № 701 да са принадлежали на различни лица. Устно извършената делба от собственика на същия имот между тримата сина не е годна да прехвърли правото на собственост на всеки един от тях върху определения му дял, понеже е нищожна с оглед разпоредбите на чл. 219 ЗЗД (отм.) и чл. 311 ЗН (отм.) като неизвършена по нотариален ред. Затова поставените естествени граници при тази делба на имота не са могли да намерят отражение в кадастралния план, понеже и след това имотът си е останал в собственост на лицето, извършило тази делба. От момента на разделянето на имота до момента на одобряване на регулационния план ( 1927 и 1928 г.) явно не е изтекла придобивна давност. Затова и с оглед на това поставените граници между отделните части на имот пл. № 701 не са могли да намерят отражение в кадастралния план през 1928 г. Простото съществуване на гранични знаци, без те да са свързани с правото на собственост върху съответно място, не следва да намира отражение в кадастралния план, понеже с тях не се очертават отделни имоти. И понеже случаят е именно такъв, то с неотразяването на установените граници между отделните части на имот пл. № 701 не е допусната непълнота в кадастралната основа, както е приел народният съд.

Чл. 219 ЗЗД /отм/ гласи следното:
Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) Договорите за прехвърляне право на собственост или на друго някое вещно право върху недвижими имоти, трябва да стават, под страх на недействителност, с нотариален акт.

Чл. 311 от ЗН /отм/
Чл. 311. Всеки акт за дарение на недвижими имоти трябва да се извършва от нотариуса по установения ред за извършване крепостните актове, под страх на недействителност.
Всеки акт за дарение движими имоти може да стане пред нотариуса по установените форми или чрез непосредствено предаване на вещите.

С тези норми, действащи по време на настоящият казус, както и практиката на ВС, мисля, че изяснихме този въпрос.

Ужасно е интересно да се зарови човек в отменените нормативни актове. Усещаш духа на времето и начинът по който са мислели хората/законодателят. Виждат се правната и житейска логика и справедливост за времето, в което са действали, която така липсва в наши дни....

Хубава вечер Ви желая и на теб, Калахан и на теб - Тео! Радвам се, че все още има мислещи и търсещи хора като вас!