Нов конкурс за младши магистрати !!!

[rem_94]

Абе бях написал решение,но изчезна някак си, не знам защо
За гражданския иск-той ще бъде допуснат,тъй като когато бъде заведен, наказателното производство все още няма да е приключило(така следва да стане на практика).За да има легитимна страна и да бъде допустим искът следва да е налице твърдяно право.Към момента на подаване на гражданския иск все още няма да има осъдителна присъда,въз основа на която парите да бъдат отнети в полза на държавата по чл.53 НК.Така въпросната Дафина ще твърди съществуването на своето право на вземане по чл.55,ал.1 ЗЗД спрямо Стефанов и съдът ще допусне разглеждане на делото.Започналото производство по този иск ще бъде спряно по чл.229,ал.1,т.5 ГПК докато не приключи наказателното производство,което се явява преюдициално за спора по гражданския иск.Когато наказателното дело приключи с осъдителна присъда гражданското дело ще се възобнови и искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.Възможно е също искът да бъде уважен без да се спира производството,защото това няма да е пречка парите да бъдат отнети в полза на държавата след осъдителната присъда.
Що се отнася до измамата-в конкретния случай въвеждането на Дафина в заблуждение е свързано с намерението и да извърши престъпление.Не би следвало да се характеризира като обществено опасно деяние,което има за последица възпрепятстването на извършване на престъпление,характеризиращо се с висока степен на обществена опасност,каквото е убийството (макар въпросното деяние също така да има за последица и претърпяване на имотна вреда).След като липсва този основен белег-обществена опасност,липсва и престъпление изобщо.Разбира се това,от друга страна,не означава,че обогатяването на Стефанов с въпросната сума е основателно.

[rem_94]

Като се замисля обаче,май греша за измамата.
Може да се приеме,че деянието на Стефанов е съставомерно по чл.211 НК във вр. с чл.209,ал.2 НК-с цел да набави имотна облага за себе си Стефанов използва заблуждението на Дафина,която мисли,че има задължения по договор и му плаща,той и причинява имотна вреда.Предпоставките за опасен рецидив ясно са посочени в казуса.При индивидуализацията на наказанието по чл.54 и сл. НК във вр, с чл.211 НК това,че деянието е възпрепятствало фактически извършването на убийство може да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство.
В такъв случай двамата не могат да имат общ защитник поради противоречие на интересите-чл.91,ал.3,т.1 НПК.
Граждански иск Дафина може да присъедини,ако обвинението срещу Стефанов се разглежда в отделно производство,в което Дафина ще има качеството на пострадал по чл.84,ал.1 НПК и ще бъде активно легитимирана да предяви иска си.

[rem_94]

Извинявам се ако обърках някой с предходните си колебания,но имам само теоретична подготовка,което ми позволява да изказвам само теоретични хипотези

[maiki2008]

Ето един казус,който ми попадна и на който всеки може да напише мнението си:
Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр.Плевен.Няколко дена след това,на 18.05.2007г.,отзовавайки се на поканата,Лазаров пристигнал в къщата на Манолов,която се намирала в центъра на Плевен.Манолов го поврещнал и поканил да влезе.По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор.Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана,която кървяла цяла нощ.Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята,където бил настанен.Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията,останала от вечерята.Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида,нанесена му през 2006г. от Лазаров и решил да го убие.Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му,където го заварил да спи.Без да пали лампата,виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина,му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв,хвърлил брадвата и избягал навън,като оставил входната врата на къщата отворена.На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното.Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата.Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал "Бърза помощ".Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса,Лазаров бил спасен.На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател,който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл.115 във връзка с чл.18,ал.1,предложение 2 от НК.Понеже убийството не било довършено и Манолов,макар да му бъде дадена възможност,не извикал,нито настоял за адвокат,дознателят провел разпита му без защитник.След разпита Манолов бил освободен.Прокурорът приел,че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото.Скоро след това Манолов бил открит и задържан,а делото възобновено.Всички полицаи от патрула,кокито трябвало да бъдат разпитани като свидетели,обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ.Това наложило ново спиране на делото.Когато досъдебното разследване приключило,прокурорът внесъл обвинителен акт по чл.119 НК-за превишаване пределите на неизбежаната отбрана,тъй като приел,че лицето на Манолов кървяло и по времето,когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебното заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл.18,ал.3НК.Съдът обаче не приел,че Манолов е осъществил самоволен отказ.
Въпроси:
1.Правилна ли е първоначалната квалификация?
2.Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3.Обосновано ли съдът е приел,че не е налице самоволен отказ от опит по чл.18,ал.3НК?
4.Допуснал ли е дознателят нарушение,като не е осигурил защитник?
5.Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6.Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

[contralegem]

Колега, имам само няколко неща да добавя по предходния казус. По този, който сте публикували, обещавам да не досаждам.

Та грабежът по основния състав тежко престъпление ли е? И по кои обвинения защитата на Дафина противоречи на защитата на Стефанов?

За спирането на гр. производство съм съгласна – ако гр. иск е предявен, докато виси делото пред нак.съд, а не след като наказателното е приключило. Нак. дело срещу Дафина има значение за гражданския спор, доколкото по него следва да се постанови отнемането на претендираната от нея сума по чл.53 НК. Тоест основанието за спиране според мен ще е 229, ал.1 т.4 ГПК.
Така или иначе аз имам предвид какво ще прави гражданският съд след като има вече ВСП и сумата е отнета в полза на държавата.
Делото може да бъде прекратено във всяко положение, щом гр. съд констатира липса на процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за съществуване правото на иск или за надлежното му упражняване – тоест това, че съдът ще спре делото не означава, че не може да постанови след това определение, с което го прекратява, защото искът е недопустим. Само си представете петитума на един такъв иск: “Моля да обявите нищожността на договора за убийство и да осъдите Х да ми върне дадената по договора сума в размер на 6 000 лв., ведно с мораторна лихва за периода ....., както и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата”....И по това да се разменят книжа, да се пише определение за насрочване, доклад, да се призовават страни, да се събират доказателства, да се гледа по същество, че да се пише и решение...А, не.....

Що се отнася до разглеждането на гражданския иск в наказателното производство за измамата – процесуалните правила са различни – ГПК се прилага субсидиарно. Активно легитимиран е пострадалият, недупостимост на иска е уредена само в чл.88,ал.2 НПК, съдът е длъжен с присъдата да се произнесе по иска. Тоест нак. съд ще се произнесе по основателността на иска – просто на него не му е дадено да прецява такива сложни неща като наличие или липса на право на иск.

[maiki2008]

Аз не съм казала,че досажда някой,даже ще се радвам,ако всеки изкаже своето мнение и естествено ще напиша и моето,а и който има на разположение и други варианти на казуси или тестове,независимо за кой изпит,нека ги публикува и да даде своите коментари.

[rem_94]

Грабежът е тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК-тук е достатъчно да е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 г.(не е необходимо определеният минимум да е повече от 5г).
Както отбелязах имам само теоретични познания,но все пак се опитвам да си представя практиката и в този смисъл едва ли някой ще предяви иск с петитум "нищожен договор за убийство",аз бих посочил,че съм дал погрешка без основание и без да изпълнявам нравствен дълг ,а наличието на основание следва да се докаже от ответника,ако иска да задържи парите(аз ще следва да докажа,че не изпълнявам нравствен дълг).След постановяване не осъдителна присъда може би наистина искът ще се отхвърли като недопустим поради липса на пасивна легитимация-искът по чл.55,ал.1 ЗЗД има личен характер и щом като ответникът не ги дължи няма пасивна легитимация.
Интересите на обвиняемите са противоречеви след като има измама,защото единият обвиняем се явява пострадал от това,за което на другия е повдигнато обвинение(пострадал от измамата).
За чл.88,ал.2 НПК не става реч.Имах предвид чл.84 НПК,ал.1-Дафина е пострадала от иамамата на Стефанов,за което му е повдигнато обвинение и има право да предяви граждански иск в наказателното производство.
contralegem,благодаря за дискусията,беше ми много полезно да ми посочиш спорните моменти в изказаното от мен .Мисля че постигнахме съгласие по важните моменти в този казус и няма нужда да задълбаваме повече.
Смятам при първа възможност да пиша по следващия казус -по-късно днес или утре,очаквам пак твоето мнение,също и на останалите

[poli_moli]

Относно квалификацията на деянията на Дафина - при всички случаи опит за предумишлено убийство и убийство с користна цел, при условията на продължавано престъпление. Освен това Дафина осъществила състава и на подбуждане към убийство и подбуждане към лъжесвидетелстване. Мисля си обаче, дали подбуждането към убийство няма да се погълне от осъществения опит за убийство - все пак непосредствения обект на двете престъпления е един и същ А вие колеги какво мислете по този въпрос !?

[rem_94]

За новия казус:
1.Първата квалификация е неправилна.Правилната чл.18,ал.1,пр.2 НК във вр. с чл.116.т.5 НК-сънят на пострадалия представлява безпомощно състояние .
2.Квалификацията в обвинителния акт е неправилна-нападението на Лазаров е вече отдавна приключило, а и във факрическата обстановка ясно е посочено,че деянието на Манолов не е реакция от по-ранното нападение на Лазаров,а от стара обида,т.е. това деяние не представлява неизбежна отбрана по чл.12 НК.
3.Самоволен отказ не е налице-Мнолов не е имал намерение да направи необходимото за спасяване живота на Лазаров,а да избяга.Пострадалият е оживял благодарение на бързата намеса на патрула и медиците,т.е. престъпният резултат не е настъпил,поради причини,намиращи се извън волята на дееца.Условията на чл.18,ал.3 НК не са изпълнени.
4.Дознателят е допуснал нарушение на чл.94,ал.1,т.3 НПК.
5.Основанието за първото спиранен на производството е предвидено в чл.25,т.2 НПК-спирането е законосъобразно.
6.Основанието за второто спиране на производството е предвидено в чл.224,ал.1,т.3 НПК.Спирането е законосъобразно,ако се приеме,че полицаите от патрула са очевидци и са единствени,защото на местопрестъплението е пристигнал и екип медици,които също са възприели непосредствено съществени за установяване на обективната истина факти относно състоянието на пострадалия.

[rem_94]

Относно квалификацията на деянията на Дафина - при всички случаи опит за предумишлено убийство и убийство с користна цел, при условията на продължавано престъпление. Освен това Дафина осъществила състава и на подбуждане към убийство и подбуждане към лъжесвидетелстване. Мисля си обаче, дали подбуждането към убийство няма да се погълне от осъществения опит за убийство - все пак непосредствения обект на двете престъпления е един и същ А вие колеги какво мислете по този въпрос !?

Също и съучастие (подбудителство) в лъжесвидетелстване.
Мисля,че след като подбуждането следва по време вече осъществен преди това опит не се поглъща от него.

[rem_94]

На 16.11.2002 г., около 03,30 ч., Явор Манолов Мануков се намирал на ул. „Шар планина" в гр. София. След като се убедил, че по улицата не преминава никой, той се приближил до паркирания пред № 34 лек автомобил - марка „Волво", и пoсредством предварително приготвено декодиращо устройство успял да отключи автомобила, а няколко минути по-късно и да приведе двигателя му в работен режим. Укрил автомобила в гараж в кв „Враждебна". Около 09,30 ч. на следващия ден Мануков се свързал със свой познат - Кръстю Евгениев Тотев, на когото обяснил за отнетия от него лек автомобил и му продиктувал индивидуализиращи го белези. Тотев от своя страна успял да установи, че автомобилът е регистриран на името на Христо Шаламанов и да се снабди с телефонния му номер.Около 19,30 ч., след многократни позвънявания от негова страна, на които никой не отговарял, Тотев се свързал Шаламанов и му заявил, че автомобилът ще му бъде върнат ако в срок от 24 часа приготви сумата от 500 щ. д. и ги предаде на място, което щял да му посочи допълнително. Обяснил му че ако не изпълни поставеното му условие, автомобилът ще бъде разглобен и продаден на части. След кратка пауза Шаламанов отвърнал, че не знае, че автомобилът е бил отнет, тъй като същият се ползвал от неговия зет, с когото не живеели в едно домакинство. Предложил Тотев да му позвъни след известно време, през което да може да обсъди със зет си исканата сума пари. Тотев се съгласил, ката преди да затвори телефона, предупредил Шаламанов да не уведомява полицията, тъй като „можело да стане и по-лошо".' Шаламанов отвърнал, че за него е по-важно да получи автомобила си обратно, и няма да уведомява органите на реда. Въпреки това, веднага щом разговорът прекъснал, той позвънил в полицията, а след това се обадил на зет си, за да му съобщи за разговора си с Тотев. Около половин час по-късно, когато Тотев позвънил повторно на Шаламанов, последният му съобщил името на зет си и телефонния номер, на който може да се свърже с него. Тогава Тотев побързал да затвори и набрал дадения му от Шаламанов телефонен номер.
Предизвикателства:

1.Как следва да се квалифицира деянието, осъществено от Мануков на 16.11.2002 г., около 03,30 ч., с предмет на посегателство л. а. „Волво"?

2. Как следва да се квалифицира деянието, осъществено от Тотев на 16.11.2002 г., около 19,30 ч., с пострадал Шаламанов?

3. Как следва да се квалифицира деянието, осъществено от Тотев на 16.11.2002 г., около 20,00 ч., след като набрал дадения му от Шаламанов телефонен номер, в случай че:
а) на този номер не отговаряло лице на име Милев;

б) Милев не си бил вкъщи и никой не отговорил на позвъняването му;

в) на телефонното позвъняване отговорила съпругата на Милев и Тотев й предал исканията си, но докато разговаряли, бил задържан от служители на реда;

г) Милева приела исканията на Тотев, съобщила ги на съпруга си и последният започнал да събира исканата парична сума, но в следващите 24 часа Тотев бил задържан от органите на реда;

д) Милев не разполагал с такава сума пари и заявил на Тотев да постъпи както прецени с лекия автомобил;

е) Милев предал на Тотев исканата сума пари, но не получил обратно автомобила, тъй като междувременно същият изгорял?

[poli_moli]

Аз обаче ще се върна отново на казуса с Дафина, тъй като е доста интересен!
Според мен е възможно да се съчетават фигурите на обвиняем и граждански ищец. Според Р-332-2004 ІІІ н.о, когато подсъдимият се явява пострадал по друго престъпление, за което има повдигнато обвинение в същото производство срещу друг обвиняем, първият има право да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец, дори когато се явява съпричинител. Това не се прилага в случай на съучастие.
Колкото и странно да звучи в посоченото решение по въпроса има правна логика, тъй като в нак. процес могат да се претендират вреди само от престъпление. В случая не виждам пречки да се повдигне обвинение на Стефанов за осъществена измама
Абсолютно съм съгласен, че Дафина се явява съучастник /като подбудител/ по отношение на едната от приятелките си, която е лъжесвидетелствала пред следователя.
След кратка тематична справка в правната литература и и аз съм на мнение, че няма поглъщане между осъществения опит за убийство и подбуждането към такова, въпреки, че имат един и същ непосредствен обект.

[rem_94]

Браво за цитираното решение,много добре.Това беше един от спорните моменти в казуса,вече е ясен.

[vaniaoz]

Здравейте,
по предходния казус / за Манолов/
1.ДА
2.НЕ-няма опасност ,за живота на него или близките му.
3.ДА
4.ДА-ЧЛ.94, ал.1 ,т.3 НПК
5.ДА - чл.25, т.2 НПК
6.НЕ

[maiki2008]

Ето един казус даван на конкурса за младши магистрати преди време:
Срещу Илиев било образувано досъдебно производство за извършена кражба.Чрез многобройни увещания,обещания за пари и услуги Илиев успял да убеди приятелите си Георгиев и Василев да твърдят,че по времето,когато е извършена кражбата,тримата са играли карти в жилището на Илиев в гр.София.В качеството на свидетел Георгиев потвърдил в разпита си пред дознателя от гр.Петрич измислената от Илиев версия за играта на карти,въпреки,че бил предупреден за отговорността,която носи по чл.290 от НК.След няколко дни размислил,уплашил се да не му се търси наказателна отговорност,явил се доброволно пред разследващия,отрекъл се от предишните си показания и разказал истината.
Василев също бил призован и разпитан като свидетел и след като бил предупреден за отговорността за лъжесвидетелстване,реши да не поддържа измислената от Илиев версия.По време на разследването тримата били защитавани от Петров,адвокат от адвокатски колектив гр.Пловдив.
Въпроси:
1. Да се квалифицират деянията на тримата,като се изяснят съответните признаци за престъплението!
2. След приключването на разследването срещу кои лица и за какви обвинения следва да бъде внесен обвинителен акт?
4. Допуснати ли са процесуални нарушения в досъдебното производство?
5. На кой първоинстационен съд е подсъдно делото и в какъв състав?

[vaniaoz]

Здравейте,
по последния казус:
1.Илиев- чл.293, ал.1 и ал.2 от НК
Георгиев-чл.294, ал.1 и ал.2 във вр.с чл.290 ,ал.1 от НК
Василев-не е извършил престъпление
2.С/у първите двама ,както съм описала + за кражба за Стоянов
3/4.НЕ
5.Районе съд Петрич-/с уговорка , че кражбата е извършена в Петрич/

[sogio]

По отношение на 1-ви въпрос, имайте предвид следното ТР

Тълкувателно решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК
Кога отказът от лъжесвидетелстване е основание за освобождаване от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 338
чл. 290 ,

чл. 292 НК

чл. 20, ал. 3 ,

чл. 21, ал. 1 и 4 ,

чл. 293 от НК
В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление са наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагащите не се наказват. Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено. Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав. Правораздаването е важна държавна дейност. То постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Затова законът е създал възможност за извършителя на лъжесвидетелстване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелстването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК. Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици. Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелстване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелстване, по чл. 290 НК във връзка с чл. 20, ал. 3 НК.
------------------------

Председателят на Върховния съд на основание чл. 17 ЗУС е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по следните спорни в правораздаването въпроси:
1. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят към лъжесвидетелстване, когато подбуденият не е извършил деянието. Някои съдилища приемат, че подбудителят не носи наказателна отговорност, тъй като подбудителството към извършване на престъпление е акцесорно деяние и щом като подбуденият не е извършил престъпление, то и подбудителят не носи отговорността. Други приемат, че наказателната отговорност на подбудителя не отпада и в такива случаи той носи наказателна отговорност съгласно чл. 293 НК.
2. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят, когато наказуемостта на деянието на подбудения да лъжествидетелства отпада поради основанията, посочени в чл. 292 НК. Едни от съдилищата приемат, че в такива случаи неговата наказателна отговорност отпада, а други - че не отпада, тъй като се касае до отпадане на наказателна отговорност за извършителя поради лични основания. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. И понеже наказуемостта на деянието на извършителя отпада поради лично основание, то подбудителят следва да носи наказателна отговорност за извършеното подбудителство.

Съществува противоречива практика на съдилищата и по въпроса как следва да се квалифицира деянието на подбудителя.

В някои случаи се приема, че подбудителят следва да отговаря за престъпление по чл. 293 НК, който е специален текст.

В други случаи се приема, че отговорността е по чл. 290 НК, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, защото престъплението по чл. 290 НК е напълно осъществено и подбудителят е съучастникът е съучастник в това престъпление. Това становище е застъпено в решение № 421 по н. д. № 335/71 г., I н. о.

Общото събрание на наказателните колегии при Върховния съд, за да се произнесе, съобрази:

В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление се наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагачите не се наказват.

Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжествидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено.

Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав.

Правораздаването е важна държавна дейност. То постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Затова законът е създал възможност за извършителя на лъжесвидетелстване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелстването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК.

Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици.

Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелстване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелстване, по чл. 290 НК, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК.

[oleandar]

Колеги, напишете нещо полезно във връзка с изпита за младш магистрати? Предполагате, ли от коя област ще се падне казуса? На какво да наблегнем и на кое най-много държат? Ще се радвам на компетентни отговори.
До скоро

Колега не гледайте конспектите, защото като отидете на устен няма да ви слушат по изтеглените от вас въпроси и пет минути. Питат за абсолютно всичко писано и не писано в конспектите, четете освен теория и много практика, тълкувателните решения след приемането на новия ГПК и се пригответе за отвратително държание към вас. Не вярвам да са си променили моного маниерите от миналата година. На последния конкурс ни позволиха да внесем закони и дори сядахме да говорим с отворени закони това нали вие ясно какво говори - практика.
Все пак ви желая успех ако сте решили да се пробвате.

[vaniaoz]

Здравейте колеги,
как ги намирате и от къде тези тълкувателни решения?
Благодаря!

[sogio]

Здравейте колеги,
как ги намирате и от къде тези тълкувателни решения?
Благодаря!

В Апис, Сиела и другите правно-информационни системи изобилства от такива ТР, ПП и др.