forum.lex.bg

Моя позната ми разказа , че един ден в който трябвало да е весела , че получава заплата , разбира , че и е наложен „запор" и ...ме пита - „врътнаха ли ме Иво? " Отговорът е - Да , врътнали са я , както и десетки хиляди други...
Например срещу Вас /както срещу десетки хиляди български семейства/ има финансова претенция 'взискател' като Топлофикация или друг такъв , каквито у нас бол... Има работеща безотказно ПРАКТИКА - измислят /монополиста и съдебни служители в съгласие и на съдията/ СХЕМА за да бъдете ИГНОРИРАНИ от 'СПОР' /по безспорни УЖ вземания каквито са Заповедните производства/ като записват , че няколко пъти не са Ви открили и...'вземането' им става 'безспорно' т. е. не сте възразили - така се сдобивате с купища проблеми с новия сорт мутри, наречени съдебни ИЗПЪЛНИТЕЛИ. Разбира се ,това ви се случва ако не сте популярен бандюга...
Ако сте от известните и богати тарикати , примерно алкохолен бос , не само че за Вас ще се застъпват партийци , съдии и други такива на които сте „помагали", но може даже и в чужбина да Ви пуснат на лечение, ако примерно покажете документално , че...имате висока температура. И вместо в панделата при другите подсъдими - да сте нэкъде на плаж на полуостров Бодрум , примерно...Скивате ли ся колко работа имаме да вършим вместо да се веселим с чалгаджийски щуротии от учиндолското шоу?!

Ми да си е плащала парното бе.... Аз ли да и го плащам ?

Схемата не е там, където я търсите, защото:

ГПК написа: Действие на възражението
Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. ...
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
...

А прилагането на 47 ГПК е дъвкано, включително от Конституционния съд и въобще тая работа с лепенето не е от вчера, а от 2008 г. насам. И издънките стават, когато:
а) не си на адреса физически, ами някъде другаде за дълго, ама дълго време, ако не окончателно;
б) не си направил нищо, като си видял честитката;
в) не си реагирал адекватно, ако наистина са оплескали призоваването.

Началния пост е много объркан, но .. схващам логиката.

Конкретен случай:
Длъжник е търсен,но не на постоянен или на настоящ адрес, а на някакъв временен - адрес за кореспонденция.
В резултат - липсва адекватна реакция, изпълнителното дело минава "по бързата процедура" и "честито"!

Освен главницата - нещо дребно - дължи такси и хонорари. ЧСИ го намира много лесно.
Въпросът е - защо не го е намерил кредитора?

guest1 написа:...

Конкретен случай:
Длъжник е търсен,но не на постоянен или на настоящ адрес, а на някакъв временен - адрес за кореспонденция.
В резултат - липсва адекватна реакция, изпълнителното дело минава "по бързата процедура" и "честито"!
...

Е да де, ама съгласно чл. 38, ал. 5 ГПК "Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3 (те касаят разни електронни връчвания или посочен по делото адрес), съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния". В тази връзка, топлофикаторите могат да посочат произволен адрес, но съдът проверява настоящ и постоянен адрес и разпорежда адресатът на честитката да се търси там. И проблемът идва, когато човекът има такива фирмални адреси, но не живее там.
Конкретен промер как "не става врътката". Преди три години две сестри приключват съдебната делба помегду си с публична продан на един апартамент. И по-активната сестра казва: ми аз няма да платя всичкото парно, сестра ми да го плати (партидата е на покойния наследодател, но какво от това). Топлофикаторите си търсят неплатеното парно на адреса на продадения апартамент, а там си има нов собственик, с нова партида и т.н. Съдът проверява, намира двете сестри в Ямбол и им праща книжата. Резултат: своевременно възражение, че "моята" съделителка си е изплатила дяла от дълга и разноските, със съответни приложени документи и "врътка" няма. За другата съделителка не знам (те не си говорят).
Ей така са нещата. Просто трябва да имаш адрес, на който даже да не живееш, като дойде призовкарят и каже "абе имам тука едни книжая за Пенка", да има кой да ги вземе, или барем да има кой да види залепеното уведомление.

guest1 написа:Въпросът е - защо него е намерил кредитора?

Защо трябва да го търси кредитора? Кредиторът се е обърнал към съд.

ykovachev написа:Е да де, ама съгласно чл. 38, ал. 5 ГПК "Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3 (те касаят разни електронни връчвания или посочен по делото адрес), съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния".

Е да, ама ... не!
Не е имало съобщения - нито на настоящия, нито на постоянния адрес. Тези данни са почти публични, а в конкретния случай - непроменяни над 40 години. Даже в документацията на кредитора, е имало актуален телефонен номер.

n_ikito написа: Защо трябва да го търси кредитора? Кредиторът се е обърнал към съд.

Е и - какъв е резултата?
Кредитора си е взел неговото. Заедно с малко лихви - за забавянето.
Но длъжника е платил няколко пъти повече - за излишните допълнителни разходи.
Няма логика - освен, ако кредитора ... не "играе" друга игра.

guest1 написа:Е да, ама ... не!
Не е имало съобщения - нито на настоящия, нито на постоянния адрес. Тези данни са почти публични, а в конкретния случай - непроменяни над 40 години. Даже в документацията на кредитора, е имало актуален телефонен номер.

Ако не е имало такива съобщения, е налице процесуално нарушение и си има ред за защита. Аз съм се докопвал до отмяна на влязло в сила решение заради такива работи, па ще стане и за заповед за изпълнение. Ама трябва да се писне където и както трябва.
Да го ударим малко на философия: законът не е идеален, само че и с наличния "матрял" може да се работи. А иначе авторът на темата го е ударил в края на политика: ами да, ако искаш да ти променят ГПК-то, избираш си Народно събрание, което да направи това.

ykovachev написа:Ако не е имало такива съобщения, е налице процесуално нарушение и си има ред за защита. Аз съм се докопвал до отмяна на влязло в сила решение заради такива работи, па ще стане и за заповед за изпълнение. Ама трябва да се писне където и както трябва.
Да го ударим малко на философия: законът не е идеален, само че и с наличния "матрял" може да се работи. А иначе авторът на темата го е ударил в края на политика: ами да, ако искаш да ти променят ГПК-то, избираш си Народно събрание, което да направи това.

Така е - може да се протестира. Но има моменти - човек си казва "...... му", "плаща" и забравя.
За философията - "На калпава ракета - целия Космос и е крив!"

guest1 написа:Е и - какъв е резултата?

Резултата? Какъвто такъв. Длъжник да си в България, каквото и да пишат разни. Наблегнах на несъстоятелния Ви коментар!

Видните правни професори Радулов и Жоро са си направили седянка и бистрят правна материя като дълбоки специалисти. Мила родна картинка.
Както ykovachev вече нееднократно обясни, от 2017 г. ГПК беше променен /по настояване на Мая Манолова/ и вече не може да се издаде ИЛ, ако длъжникът по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не бъде открит на адреса, съответно и ЗИ не може да влезе в сила. Кредиторът, волю-неволю, е принуден да води установителен иск. А там вече се назначава особен представител, който най-малкото може да възрази за давност /ако е изтекла такава/.
Пак има недостатъци /"врътки"/, например ако длъжникът е платил, особеният представител няма как да го докаже, защото няма връзка със своя доверител. Но пък е време и хората да се научат да поддържат адресната си регистрация актуална. Масово се крият като мишоци, въобразявайки си, че ще им се размине. Не, няма да им се размине. Пак има начин да бъдат уведомени, макар и фингирано, чрез особения представител. В крайна сметка всеки си има задължения и едно от тях е да живееш на настоящия адрес, който си декларирал в общината. Има и глоба, ако не заявиш промяна в адреса си в 30-дневен срок. Не че общините налагат такива глоби. А може би е крайно време вече да започнат.
Закон за гражданската регистрация:
Чл. 99. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.
Чл. 116. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) За нарушение на този закон от длъжностни лица се налага глоба от 100 до 500 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато нарушението е извършено от граждани, глобата е от 50 до 300 лв.

kalahan2008 написа:Видните правни професори Радулов и Жоро са си направили седянка и бистрят правна материя като дълбоки специалисти. Мила родна картинка.

Тъкмо мислех да кажа - "Може да се води някакъв нормален диалог - макар не много професионален." - и Вие се появихте!

kalahan2008 написа:Както ykovachev вече нееднократно обясни, от 2017 г. ГПК беше променен ...

Да - в момента казваме "беше", но визирания пример е от преди 2014-а година!

kalahan2008 написа:Но пък е време и хората да се научат да поддържат адресната си регистрация актуална. Масово се крият като мишоци, въобразявайки си, че ще им се размине. Не, няма да им се размине. Пак има начин да бъдат уведомени, макар и фингирано, чрез особения представител. В крайна сметка всеки си има задължения и едно от тях е да живееш на настоящия адрес, който си декларирал в общината. Има и глоба, ако не заявиш промяна в адреса си в 30-дневен срок. Не че общините налагат такива глоби. А може би е крайно време вече да започнат.

Обаче ... Когато този 30-дневен срок не е изтекъл, лицето живее на "адреса за кореспонденция" от 5 дни - какво правим?
Много частен случай, ама ...

guest1 написа:Тъкмо мислех да кажа - "Може да се води някакъв нормален диалог - макар не много професионален." - и Вие се появихте!

ykovachev и n_ikito са достатъчно възпитани, за да Ви търпят. Моето търпение към Вас обаче отдавна е изчерпано. Ако искате, можете да се досетите сам защо. Но се съмнявам да се случи.

guest1 написа:

kalahan2008 написа:Както ykovachev вече нееднократно обясни, от 2017 г. ГПК беше променен ...

Да - в момента казваме "беше", но визирания пример е от преди 2014-а година!

Добре, че ни уведомихте, защото до този момент липсваше този маалък детайл във Вашето повествование и само читател с телепатични способности би могъл да се досети...то и Радулов /къде се беше изгубил толкова време???/ не споменава от кога му е казусът...
Та тогава - нов казус. И преди измененията в ГПК от 2017 г. имаше практика на ВКС, че призовкарят е длъжен да посещава адреса 3 пъти в рамките на един месец, преди да залепи уведомление по чл. 47 ГПК. Законодателят само формализира това, което съдебната практика вече беше възприела като правило.
Какви бяха способите за защита? Възражение по чл. 423 ГПК в едномесечен срок от връчване на ПДИ. И тъй като ЧСИ не може да разпредели сумите на взискателя, преди да е връчил ПДИ, той е много по-усърден в намирането на длъжника от призовкаря на съда. Освен това при запор на сметката длъжникът изведнъж изскача от сенките да реве, че ще умре от глад, защото ЧСИ му "хакнал картата" /както казваше една ромка/.
Следователно и преди 2017 г. си имаше ред за защита /все още го има/ срещу нередовно връчване на заповедта за изпълнение, макар и по-сложен и труден. Просто трябваше да се иде при адвокат и той да проведе процедурата. Но тъй като в България ходенето на адвокат не е модерно, много по-модерно е да влезеш в lex.bg и да питаш професори като Жоро за без пари, затова много често длъжникът пропускаше срока за възражение и "врътката" минаваше. Само че виновен си е сам длъжникът. Не е луд този, който яде баницата.

guest1 написа:Обаче ... Когато този 30-дневен срок не е изтекъл, лицето живее на "адреса за кореспонденция" от 5 дни - какво правим?
Много частен случай, ама ...

Разбира се, кредиторът, преди да подаде заявлението за заповед за изпълнение, е извадил кристалното кълбо и то му е предсказало, че само 5 дни след подаване на заявлението длъжникът ще напусне адреса си....На мен ми звучи доста достоверно, на Вас не знам как Ви звучи.

kalahan2008 написа:Моето търпение към Вас обаче отдавна е изчерпано.

Сам това изречение и .. се изложихте тотално!
Вашето мнение си е Ваше, но смесването на лично отношение и професионално ...

kalahan2008 написа:Та тогава - нов казус. И преди измененията в ГПК от 2017 г. имаше практика на ВКС, че призовкарят е длъжен да посещава адреса 3 пъти в рамките на един месец, преди да залепи уведомление по чл. 47 ГПК. Законодателят само формализира това, което съдебната практика вече беше възприела като правило.
Какви бяха способите за защита? Възражение по чл. 423 ГПК в едномесечен срок от връчване на ПДИ. И тъй като ЧСИ не може да разпредели сумите на взискателя, преди да е връчил ПДИ, той е много по-усърден в намирането на длъжника от призовкаря на съда. Освен това при запор на сметката длъжникът изведнъж изскача от сенките да реве, че ще умре от глад, защото ЧСИ му "хакнал картата" /както казваше една ромка/.
Следователно и преди 2017 г. си имаше ред за защита /все още го има/ срещу нередовно връчване на заповедта за изпълнение, макар и по-сложен и труден. Просто трябваше да се иде при адвокат и той да проведе процедурата.

Тъй де, ама ищеца е посочил измислен адрес - където отива призовкаря.
При положение - че има копие от лична карта и много лесно може да намери - кой е постоянния и настоящия адрес на ответника. Същите не са променяни над 50 години.
И друга подробност - не ставаше дума за "запор на сметката", а за запор върху трудово възнаграждение. Сетете се сам - как става това, чисто технически.

Вече казах - в някои моменти, човек махва с ръка, пуска една дълга и .. животът продължава.

Както се досещате, Вашето мнение ми е дълбоко безразлично. Отговаряте на питащите тук като юрист и ги заблуждавате, че сте такъв. Като истински Агент Смит от Матрицата успяхте да обсебите форума и вече няма правни дискусии, а само лаишки, задължително с Вашето вещо участие.
По ГПК никога не е имало голямо значение какъв адрес на ответника посочва ищецът-съдът винаги е проверявал служебно за постоянен и настоящ адрес, особено след влизане в сила на Наредба 14 от 18.11.2009 г.

guest1 написа:Да - в момента казваме "беше", но визирания пример е от преди 2014-а година!

Значи, аз лично не съм се задълбавал от коя година е, ама ако наистина е отпреди 14-та, това ще рече, че така можем да оплакваме и зверствата на инквизицията отпреди векове.
Това, което съм написал, важи за правилата, които действат сега.
За историческите прегледи - обичам да ги чета, но не и да ги пиша.