Издирване на завещание?

[clbrn88]

Здравейте,

Тези дни разбрах, че моят дядо (уж) е оставил саморъчно завещание, или поне така казва леля ми, която от 20+ години живее в Австралия. Дядо ми (вдовец) почина през 1999 година и го наследиха баща ми и леля ми. Баща ми почина 5 години след това и го наследихме майка ми (неговата съпруга), аз и сестра ми. Всички имоти, които владеем, са по наследство и се "разполагаме" и "разпореждаме" с тях под презумпцията за 1/2 собственост.

Леля ми тези дни от нищото в разговор спомена, че е имало саморъчно завещание от дядо ми пред нотариус, което е видял само баща ми. Нито аз, нито майка ми, нито сестра ми, обаче, сме чували приживе от него за такова нещо. На прима виста ми изникват следните въпроси:

- Възможно ли е леля ми да не е била уведомена и да не е получила копие от завещанието, при положение, че към момента на смъртта и поне 2 години след това тя е била живуща и с постоянен адрес в България?
- Изобщо има ли нотариуса задължение да следи за смъртта на хората, оставили при него завещание и след това да уведомява наследниците по него? Ако баща ми е знаел, че е имало завещание и при кой нотариус е оставено, отивайки и получавайки го свършва ли "работата" на нотариуса по този документ?
- Тъй като това е станало преди да съществува Агенция по вписванията (2004 г.), а и доколкото разбрах нотариусите май на добра воля вписват информацията за завещанията там, то по какъв начин бих могъл да потърся за съществуването на такова завещание? (Леля ми също няма представа при кой нотариус би могло да е било оставено). Не вярвам да е предавана от нотариусите пренасяна в архива на Агенция по вписванията информация за завещания преди 2004 година...

В архива на семейните документи от наша страна не намирам такова. Разбира се, винаги има хипотезата баща ми да е видял написаното вътре и да не му е харесало, след което да е унищожил завещанието, но предполагам, че въпреки изминалото време подобен документ не губи давност и написаното в него влиза в сила от момента на смъртта на наследодателя. Има ли срок, в който наследниците да се възползват от своите права по завещанието, при положение, че може да разберат за него и след 25 години...?

Благодаря сърдечно!

[guest1]

Здравейте.
Много текст сте написали и много въпроси задавате, но нямам възможност да отговоря на всички - поне не в един пост.
За формата на завещанието. В закона изрично са посочени две форми, но на практика има и трета, междинна.
1. Нотариално - попълва се от нотариуса. С подписи на завещателя и нотариуса, и се съхранява при нотариуса.
2. Саморъчно - попълва се само от завещателя и се съхранява от него.
3. Междинната - саморъчно, но оставено за съхранение при нотариуса. В този случай нотариуса не е запознат със съдържанието, удостоверява само факта за наличието на това завещание.

... има ли нотариуса задължение да следи за смъртта на хората, оставили при него завещание и след това да уведомява наследниците по него?
Ако баща ми е знаел, че е имало завещание и при кой нотариус е оставено, отивайки и получавайки го свършва ли "работата" на нотариуса по този документ?

По първия въпрос

Чл. 27. (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
(2) Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
(3) Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
(4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл. 25, ал. 2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.

Тоест - да, нотариуса е длъжен да обяви завещанието, когато узнае за смъртта на завещателя.
По втория - нотариуса няма да даде завещанието само на един от наследниците!

[n_ikito]

Нотариусите не следят служебно за смъртта на завещател и не обявяват служебно завещания (ако подлежат на обявяване). В зависимост от текста на завещанието възможностите са много. Нямат задължение да уведомяват наследниците по закон. Завещанието не се дава на никой. Евентуално се получава препис, ако заявителя има интерес и си внесе таксите....

Регистър за оставените за съхранение саморъчни завещания се е водил и преди 2004г. Само да знаете в коя Служба по вписванията да търсите.

[guest1]

Нотариусите не следят служебно за смъртта на завещател и не обявяват служебно завещания (ако подлежат на обявяване). В зависимост от текста на завещанието възможностите са много.

Нотариусите ... може изобщо да не знаят, какво пише в завещанието.
Правите ли разлика, между "заверка на документ" и "заверка на подпис"?

[ivanov_p]

Това завещание може да послужи само за задоволяване на любопитство, ако е за друго не си губете времето.

[clbrn88]

Много благодаря за отговорите!

1. Нотариално - попълва се от нотариуса. С подписи на завещателя и нотариуса, и се съхранява при нотариуса.
2. Саморъчно - попълва се само от завещателя и се съхранява от него.
3. Междинната - саморъчно, но оставено за съхранение при нотариуса. В този случай нотариуса не е запознат със съдържанието, удостоверява само факта за наличието на това завещание.

А има ли форма, при която саморъчно завещание се попълва пред нотариус (или се заверява вече написано такова), но се оставя за съхранение при доверено лице (или при самия завещател). И ако да - подлежи ли на вписван щом е заверено?

Регистър за оставените за съхранение саморъчни завещания се е водил и преди 2004г. Само да знаете в коя Служба по вписванията да търсите.

Благодаря за тази информация! Т.е., ако отида в Агенция по вписванията (в случая София), архивна справка би трябвало да покаже ако е имало такова завещание, минало през нотариус, прав ли съм?

Това завещание може да послужи само за задоволяване на любопитство, ако е за друго не си губете времето.

От моя страна е именно за това, но иначе какъв би бил проблемът някой, вписан в него, да се опита да почерпи правата си? Изминалото време от смъртта или?

[guest1]

А има ли форма, при която саморъчно завещание се попълва пред нотариус (или се заверява вече написано такова), но се оставя за съхранение при доверено лице (или при самия завещател). И ако да - подлежи ли на вписван щом е заверено?

Форма няма, но вариант има

Чл. 26. (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
(2) За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.

Което означава, че никой няма да гарантира истинността на съдържанието.
При саморъчно завещание, нотариуса заверява подписа - не съдържанието.

Благодаря за тази информация! Т.е., ако отида в Агенция по вписванията (в случая София), архивна справка би трябвало да покаже ако е имало такова завещание, минало през нотариус, прав ли съм?

Казаха Ви - „воден е регистър“, но това няма нищо общо с АВ. Това са си регистри на самите нотариуси.

[nikodim77]

Здравейте,
Прибирам се от път по нощите и преглеждайки форума виждам благодарности от страна на питащ за отговори по поставена от него тема… Искрено ми дожаля за питащия…
Прочетох и научих, и ще го запомня и в другите си животи, че нотариусите вече удостоверяват подписи на саморъчни завещания…
Уважаеми clbrn88,
Написаното от юзъра guest няма общо с реалността и текстовете му по темата покваряват правото!!! Ще допълня, че същият е доказал се форумен трол, не е юрист, няма правни познания, но най-вече няма култура, срам, съобразителност,…той е един паразитиращ участник, който посрамва това място! Просто го игнорирайте и в никакъв случай заради неговото поведение не си вадете грешни заключения за форума, както и написаните глупости от него, на които видно сте се вързали!
Потребителите, n_ikito и ivanov_p са юристите, които са се включили адекватно по темата.
Тук е момента да Ви попитам, каква е идеята за Вашия интерес към предполагаемото завещание? /виж. въпроса на ivanov_p/
Отговорът на този въпрос би съдействал за по-адекватни насоки от страна на желаещите юристи да се включат по темата..

[ivan_lawyer]

Доколкото си спомням - все пак в друга сфера работя, тоест - адвокат съм - но завещанието е нещо, което можеш да оставиш и "под дюшека", не е задължително да ходи при нотариус, освен това - винаги трябва да се напише саморъчно - с химикалова паста (така се казва - тоест да не е молив или друго), има изисквания къде да е датата. При нотариус - там се диктува какво искаш и там е друго.

Ако се остави за съхранение при нотариус, то има следа все пак.

Аз си спомням един случай дето - много мъчно намерихме следата - в гр. Костинброд, то беше много трудно.

Но няма проблем датата.

[n_ikito]

Регистър се води за съставените нотариални (публични -текста е ясен) завещания и оставените за съхранение при нотариус саморъчни (тайни) завещания. Регистъра се води от Службите по вписванията, а преди 2004 от съответната служба към Районнен съд. Все тая, сега са събрани на едно място. Проблем се явява, че при завещанията няма териториална компетентност. Мога да завещая имот в София при нотариус в Пловдив и това завещание се регистрира в службата в Пловдив. Мога да оставя саморъчното си завещание при всеки един нотариус в БГ. При саморъчните завещания, текста обикновено е таен. Предава се в плик на нотариуса, който образува нот.дело и го съхранява и съответно регистрира това в съответната (по неговия район на действие) Служба по вписванията. Ако завещанието е оставено някъде другаде, тогава 'знаещия' за завещанието е длъжен при смърт да поиска обявяването от нотариус. Това е съвсем законна форма на завещаване и има същите последствия, като оставеното за съхранение при нотариус.


п.п. guest1 доста неверни неща е написал....отново

[guest1]

....

Не оспорвам написаното, но финала беше излишен!

п.п. guest1 доста неверни неща е написал....отново

Това е форум, не Съдебно Заседание - всеки воже да пише, каквото си иска.
В рамките на добрия тон. Затова спирам до гук.

[ivan_lawyer]

Много хора тук се надяват на мнение, впрочем - то е насочващо - не може пълноценно да се даде нещо.

Пълноценно - то е като при зъболекар - сядаш на стола.

Има два вида лечение - терапия и - хирургия - когато си за хирругия - няма как - с билки и аспирин - не става.

Именно затова трябва да се дават "завършващи" съвети, така че - питащият - да може да си отиде при адвокат, да си седнат и да си говорят.

Смисълът е - да бъде подготвен преди човекът и аз - като хуманитарен специалист (няма значение - че имам и клетва адвокатска), считам за свой дълг да помогна на всеки, професията ме е пречупила да стана добър, а не алчен.

Майсторството обича добрината. Успехът каца на рамото на труженика - не на завистливия.

Затова - нека помогнем на хората - веднага се отплаща, буквално - сутринта един вид, както казваше и писателят Даниел Дефо.

[guest1]

Уважаеми ivan_lawyer - много често изобщо не схващам смисъла във Вашите мнения, но всеки път виждам позитивизма.
Много често разни „корективи“ се сърдят и се изживяват като „последна инстанция“.
Факта, че редовно се наблюдава:

- първа инстанция решава едно;
- втората го отменя;
- касационната възстановява първото решение;

показва, че абсолютно верни решения няма. И на трите места са доказани юристи!