Дали изпуснах мечтаната сделка или се спасих от големи ядове
Публикувано на: 15 Яну 2022, 14:14Здравейте, пускам този въпрос с молба да чуя безпристрастно мнение. Ситуацята беше следната:
Исках много, ама много, да купя съседен имот, става въпрос за селска къща с двор в малко селце . Имотът се оказа съсобствен – собственик 1 – притежава 2/3, собственик 2 – 1/6 и собственици 3 и 4 – по 1/6. Собственик 1 и собственик 2 искат да продават, собственици 3 и 4 са в ненормално лоши отношения със собственици 1 и 2 и не искат да продават, не се интересуват от имота, но просто искат да правят „мръсно” на останалите. Имотът не се поддържа и не се обитава от никой от съсобствениците. Започваме преговори със собственик 1 и 2. Тъй като аз по принцип съм си овца, а когато много искам нещо, изобщо не правя сметка на парите, уговаряме сума, надвишаваща с 50 % пазарните цени в района. Собственик 1 поставя условие за право на пожизнено право на ползване, иначе няма сделка – съгласявам се. Собственици 3 и 4 отказват да подпишат съгласие останалите да продават техните дялове, собственици 1 и 2 отказват да плащат за нотариални покани до собственици 3 и 4. Решаваме, че ще оформим 1/10 като дарение и веднага след това продажба /с ясното съзнание съм, че това е прикрита сделка, въпреки тълкувателното решение на ВКС/. Собственик 2 е омъжена, имотът който купувам е в режим на лична собственост, но двамата със съпругът й не притежават друго жилище, което да е изцяло тяхна СИО или изцяло собственост на единия от тях /живеят в жилището на родителите си/. Решавам да се застраховам, въпреки че осъзнавам колко вече съм се набутала, и искам нотариално заверена декларация по чл. 26 от Семейния кодекс от съпруга. И тук вече започва пълното наглеене – собственик 2 вдига истеричен скандал, че няма да занимава съпруга си с това и той нямал време да ходи по нотариуси, или приемам без декларация или няма сделка. Червената лампа не просто ми свети, а мига като буркан на пожарна кола, но решавам, че продължавам. Един ден преди изповядване на сделката ми се обажда собственик 1 и започвада поставя следните условия – тя ще има право на ползване, но ще ползва имота сезонно през лятото, затова иска от мен да и подпиша нотариално заверено споразумение, според което, аз, за моя сметка ще плащам данъците на имота, ще плащам режийните разходи за ток, вода и др., за периодите, когато тя не обитава имота, аз ще поддържам имота, включително почистване на двор, текущи ремонти и др. Тя ще си запази собствеността върху покъщнитата /40-годишни вехтории, наядени от мишки и препикани от плъхове/, аз трябва да й подпиша опис на „покъщнината” и да отговарям за нея, ако нещо изчезне да го възстановя. Освен това парите трябва да й платя предварително преди фактическото подписване на сделката. Ако не се съглася – познайте какво – няма сделка! Тук вече на мен ми прекипява, но казвам любезно „Да, разбира се, както кажеш ти, така ще го направим, очаквам ви вдругиден при еди кой си нотариус.” След това сядам и преценявам: От една страна: ще придобия 5/6 от рушаща се селска къща на цена с 50 % по-висока от пазарните цени в района, в замяна на парите си ще придобия „гола собственост/съсобственост”, върху която ще трябва да плащам данъци и режийни, да ми се вменяват безумни отговорности и задължения; двете продавачки хитро си оставят вратичка за разваляне на сделката – липса на съгласие от съпруга на С2, винаги стои възможността собственици 3 и 4 да заведат иска за прикрита сделка /частта с дарението/ и накрая условието за предварително плащане ме наведе на мисълта, че вероятно се касае за нескопосана схема на измама – предполагам че те просто щяха да откажат да влязат при нотариуса след като им дам парите. От друга страна – много искам тоя имот по сантиментални причини. Е, оставих двете продавачки да се поразходят с БДЖ 4 часа в едната и 4 часа в другата посока, почакаха ме 1 час на гарата, през който час аз ги уверявах , че пътувам към тях, но съм в задръстване и накрая им теглих най-цветистата, която знам. Тоест изобщо не се явих на сделката.
Като ми мина ядът, обаче, седя и си мисля – дали дадох воля на бръмбарите в главата си, преувеличих съмненията и опасенията си и поради параноя изпуснах имот, за който отдавна мечтая или се отървах от голяма набутвация и години ядове с две нагли и алчни софийски кентри.
Исках много, ама много, да купя съседен имот, става въпрос за селска къща с двор в малко селце . Имотът се оказа съсобствен – собственик 1 – притежава 2/3, собственик 2 – 1/6 и собственици 3 и 4 – по 1/6. Собственик 1 и собственик 2 искат да продават, собственици 3 и 4 са в ненормално лоши отношения със собственици 1 и 2 и не искат да продават, не се интересуват от имота, но просто искат да правят „мръсно” на останалите. Имотът не се поддържа и не се обитава от никой от съсобствениците. Започваме преговори със собственик 1 и 2. Тъй като аз по принцип съм си овца, а когато много искам нещо, изобщо не правя сметка на парите, уговаряме сума, надвишаваща с 50 % пазарните цени в района. Собственик 1 поставя условие за право на пожизнено право на ползване, иначе няма сделка – съгласявам се. Собственици 3 и 4 отказват да подпишат съгласие останалите да продават техните дялове, собственици 1 и 2 отказват да плащат за нотариални покани до собственици 3 и 4. Решаваме, че ще оформим 1/10 като дарение и веднага след това продажба /с ясното съзнание съм, че това е прикрита сделка, въпреки тълкувателното решение на ВКС/. Собственик 2 е омъжена, имотът който купувам е в режим на лична собственост, но двамата със съпругът й не притежават друго жилище, което да е изцяло тяхна СИО или изцяло собственост на единия от тях /живеят в жилището на родителите си/. Решавам да се застраховам, въпреки че осъзнавам колко вече съм се набутала, и искам нотариално заверена декларация по чл. 26 от Семейния кодекс от съпруга. И тук вече започва пълното наглеене – собственик 2 вдига истеричен скандал, че няма да занимава съпруга си с това и той нямал време да ходи по нотариуси, или приемам без декларация или няма сделка. Червената лампа не просто ми свети, а мига като буркан на пожарна кола, но решавам, че продължавам. Един ден преди изповядване на сделката ми се обажда собственик 1 и започвада поставя следните условия – тя ще има право на ползване, но ще ползва имота сезонно през лятото, затова иска от мен да и подпиша нотариално заверено споразумение, според което, аз, за моя сметка ще плащам данъците на имота, ще плащам режийните разходи за ток, вода и др., за периодите, когато тя не обитава имота, аз ще поддържам имота, включително почистване на двор, текущи ремонти и др. Тя ще си запази собствеността върху покъщнитата /40-годишни вехтории, наядени от мишки и препикани от плъхове/, аз трябва да й подпиша опис на „покъщнината” и да отговарям за нея, ако нещо изчезне да го възстановя. Освен това парите трябва да й платя предварително преди фактическото подписване на сделката. Ако не се съглася – познайте какво – няма сделка! Тук вече на мен ми прекипява, но казвам любезно „Да, разбира се, както кажеш ти, така ще го направим, очаквам ви вдругиден при еди кой си нотариус.” След това сядам и преценявам: От една страна: ще придобия 5/6 от рушаща се селска къща на цена с 50 % по-висока от пазарните цени в района, в замяна на парите си ще придобия „гола собственост/съсобственост”, върху която ще трябва да плащам данъци и режийни, да ми се вменяват безумни отговорности и задължения; двете продавачки хитро си оставят вратичка за разваляне на сделката – липса на съгласие от съпруга на С2, винаги стои възможността собственици 3 и 4 да заведат иска за прикрита сделка /частта с дарението/ и накрая условието за предварително плащане ме наведе на мисълта, че вероятно се касае за нескопосана схема на измама – предполагам че те просто щяха да откажат да влязат при нотариуса след като им дам парите. От друга страна – много искам тоя имот по сантиментални причини. Е, оставих двете продавачки да се поразходят с БДЖ 4 часа в едната и 4 часа в другата посока, почакаха ме 1 час на гарата, през който час аз ги уверявах , че пътувам към тях, но съм в задръстване и накрая им теглих най-цветистата, която знам. Тоест изобщо не се явих на сделката.
Като ми мина ядът, обаче, седя и си мисля – дали дадох воля на бръмбарите в главата си, преувеличих съмненията и опасенията си и поради параноя изпуснах имот, за който отдавна мечтая или се отървах от голяма набутвация и години ядове с две нагли и алчни софийски кентри.
И на мен веднага ми направи впечатление, че сметката не излиза.