Търся практика относно нищожност на доброволна делба

[vili_spasova]

Привет на всички!
Колеги, търся съдебна практика относно унищожаемост /нищожност на договор за доброволна делба и по - конкретно случая, в който един от съделителите /наследниците/ не получава като уравнение на дела си нито пари, нито имот.
Ясно е, че това е прикрито дарение и договора може да се атакува. Интересува ме съдебната практика /за мое голямо съжаление нямам АПИС вмомента .. - а знам със сигурност, че там има!

Много благодаря на Всички!
Хубава вечер и успешен ден!
Вили

[fani_i]

Вили, ако до утре не ти е късно - ще поровя и ще ти изпратя. Мисля, че имам.
Само ще довърша писанията си, че са ми спешни.

[atanasovv]

Здравейте!
Може би това решение търсите?
Приятен и успешен ден!

РЕШЕНИЕ № 762 ОТ 28.11.2002 Г. ПО ГР. Д. № 339/2002 Г., I Г. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2002 г.
НИЩОЖЕН Е ДОГОВОРЪТ ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА, ПО СИЛАТА НА КОЙТО СЪДЕЛИТЕЛЯТ НЕ ПОЛУЧАВА ИМОТ ИЛИ ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ.
Чл. 69, ал. 2 ЗН

Докладчик съдия Пламен Стоев
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата е единствен наследник по закон на В. И., починал на 16.04.1995 г., който е брат на ответника. Двамата братя са наследили процесния апартамент от родителите си и с договор за доброволна делба от 08.04.1992 г. са се договорили И. И. да получи имота в изключителна собственост, а В. И. да си запази доживотно правото на ползване върху 1/2 ид. част о него. Страните са заявили, че нямат претенции за уравнение на дяловете, че с договора прекратяват собствеността върху наследения имот и за в бъдеще никой от съделителите не може да предявява към другия претенции във връзка с него. При така установените факти, въззивният съд е приел, че договорът за доброволна делба, не отговаря на посоченото в чл. 69, ал. 2 ЗН изискване ¬ всеки от наследниците да получи своя дял в натура или в пари и че делбата е недействителна. Съдът е приел също, че понастоящем имотът е съсобствен между страните и че правата им в съсобствеността са равни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения.
Направеното в касационната жалба оплакване, че решението е недопустимо, тъй като съдът не е бил сезиран с иск за прогласяване на нищожността на договора за доброволна делба, е основателно. Действително, че по делото такъв иск не е предявен, но и в диспозитива на решението липсва произнасяне по такъв иск. Що се отнася до приетото в мотивите към решението, че договорът е нищожен, то е във връзка с направеното в тази насока възражение от страна на ищцата и съдът е бил длъжен, да не зачете неговите правни последици, след като е констатирал, че е нищожен. Дори такова възражение да не беше направено, съдът може да констатира нищожността й служебно. Ирелевантно е обстоятелството, че ищцата с исковата молба е поискала делбата на имота да се допусне при квоти 1/4 ид. ч. за нея и 3/4 ид. части за ответника, основавайки претенцията си на накърнената й запазена част от наследството на своя баща, поради безвъзмездното разпореждане с имота от негова страна, тъй като в делбеното производство, съдът е длъжен да установи, както дали е налице съсобственост, така и действителните права на участниците в нея.
С оглед на установения по делото факт, а именно че с договора за доброволна делба, наследодателят на ищцата не е получил, нито дял в натура, нито парично уравнение за притежаваната от него 1/2 ид. част от имота, въззивният съд правилно е приел, че договорът е нищожен. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. В разглеждания случай при делбата на имота на наследодателя на ищцата, не е получил нито имотно, нито парично уравнения, а е отстъпил своя дял на ответника безвъзмездно, поради което по своята правна същност, този договор за доброволна делба представлява договор за дарение, с който първият е дарил на втория своята 1/2 ид. част от имота. Този договор за дарение, обаче е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е спазена предвидената в чл. 18 ЗЗД форма, т.е. договорът да е извършен с нотариален акт. Предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС облекчена форма ¬ писмен договор с нотариално заверени подписи, се отнася само за договори за доброволна делба на недвижими имоти, а не и за договори за дарение на такива имоти. Безвъзмездният характер на договора от 08.04.1992 г. следва от неговото съдържание, поради което не е било необходимо ищцата да доказва, че нейният наследодател е имал намерение да надари ответника, т.е. че е налице именно договор за дарение, а не някакъв друг вид договор, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Предвид изложеното, този договор не е произвел правно действие и понастоящем имотът е съсобствен между страните при равни права.

[vili_spasova]

Привет,
Благодаря Ви, колега Атанасов, Решението от 2002 г. вчера го обсъдихме с колегата с който спорим, по - скоро търсех нещо след 2002 г. и то в подкрепа на обратната теза / тоест - твърдя, че делбата е нищожна, но се питах дали има противоречива практика, която биха могли да използват като аргумент/
Фани, благодаря ти - не е късно - спора е по - скоро на теория, но от разговор се стигна до спор - а исках да се подготвя по - солино
Естествено - ще докладвам за края на спора
Благодаря и хубав ден !!!
Вили

[fani_i]

РЕШЕНИЕ ОТ 29.10.2007 Г. ПО ГР. Д. № 580/2007 Г. НА СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

Докладчик: съдията Диана Коледжикова

Производството е по чл. 196 и сл. ГПК.
С решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 290/2006 г. на И. районен съд, е отхвърлен иска на Д. Б. срещу Е. С., Г. С. и А. Б. за разваляне на договор за доброволна делба от 30.05.1990 г. на 239/738 идеални части от дворно място имот пл. № 633, кв. 87 по плана на гр. К., ведно с двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на мястото.
Решението е обжалвано от ищцата, която твърди, че решението е неправилно, тъй като не целият договор за доброволна делба е нищожен, а само клаузата за издръжка и гледане, затова следвало да се приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и договорът да се счита сключен и без недействителната част. Моли решението да бъде отменено и да се развали доброволната делба, евентуално да се прогласи нищожността й.
Ответниците по жалбата Е. С. и Г. С., чрез процесуалния си представител, оспорват същата, като молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендират разноските, които са направили за водене на делото. Ответницата А. Б. изразява становище за уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е предявила против Е. С., Г. С. и А. Б. иск за разваляне на договора за доброволна делба на 239/738 идеални части от дворно място имот пл. № 633, кв. 87 по плана на гр. К., ведно с двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на мястото, сключен на 30.05.1990 г. (допуснато изменение на иска в с. з. на 18.01.2007 г.). В исковата молба твърди, че с договора била прекратена съсобствеността върху наследствен имот, при което ответницата Е. С. по време на брака си с ответника Г. С. получила целия делбен имот, като вместо парично уравнение поела задължение за доживотна издръжка и гледане на ищцата. Това задължение ответниците С. не изпълнявали, затова ищцата иска разваляне на договора.
Ответниците пред районния съд Е. и Г. С., чрез процесуалния си представител, са оспорвали предявения иск. Ответницата А. Б. не оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за доброволна делба на недвижим имот от 30.05.1990 г. Д. Б., Е. С. и А. Б. са ликвидирали съсобствеността на останалия по наследство от К. Б. недвижим имот: 239/738 идеални части от дворно място имот пл. № 633, кв. 87 по плана на гр. К., ведно с двуетажната полумасивна жилищна сграда, построена в северозападната част на мястото, като Е. Б. е получила правото на собственост върху същия (т. 1), вместо парично уравнение на дела на Д. Б. Е. Ст. се е задължила за я гледа и издържа докато е жива (т. 2), Д. Б. получила правото да ползва целия имот докато е жива (т. 3) и А. Б. получила парично уравнение за дела си от Е. С. (т. 4). Договорът е сключен в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните. Към момента на сключване на договора Е. С. е била в брак с Г. С., удостоверение за граждански брак от 15.02.1976 г.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че целият процесен договор е нищожен. Той не е породил целените с него правни последици. Нищожните договори не подлежат на разваляне, тъй като са правно ирелевантни, затова искът за разваляне на договора за доброволна делба от 30.05.1990 г. следва да се отхвърли.
Съображенията за нищожност на договора са следните: С договор за доброволна делба страните по него трябва да ликвидират съсобствеността си върху общите вещи, като при съсобственост, възникнала от наследяване, следва да се спази принципът на чл. 69, ал. 2 от ЗН за получаване на реален дял от всеки сънаследник или уравнение на дяловете с пари. В случая уравнението на дела на ищцата е извършено не с пари, а с обещание за гледане и издръжка, и с учредяване на право на ползване върху целия имот. Тази клауза е нищожна поради липса на изискуемата от закона форма, тъй като вещно право на ползване върху недвижим имот се учредява в нотариална форма, а в частта, с която ищцата е отстъпила своя дял на ответницата С. срещу обещание за гледане и издръжка договорът представлява сделка за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, която съгласно чл. 18 от ЗЗД също следва да бъде сключена в нотариална форма. И двата компонента на уравнението, което ищцата е получила по договора, излизат извън рамките на делбата и за тях облекчената форма, предвидена в чл. 35, ал. 1 от ЗС, не е достатъчна.
Позоваването на ищцата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е необосновано, тъй като недействителната част на договора не може да бъде заместена от повелителни правила на закона, нито сключването й без тази част е възможно. Това е така отново поради принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН, споменат по-горе. Нищожността на клаузата, с която е уговорено уравнението дела на ищцата, влече нищожност за целия договор, тъй като противоречи на закона договор за делба, при който единият съделител не получава нито имотно, нито парично уравнение. По своята правна същност договорът за делба представлява дарение, като ищцата е отстъпила безвъзмездно дела си на ответницата С. Без да е сключен в нотариална форма съгласно чл. 18 от ЗЗД, този договор е нищожен - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно диспозитивното начало като основен принцип на процеса, съдът е длъжен и може да се произнесе само по предмета на спора, индивидуализиран от ищеца с основанието и петитума на исковата молба или с поискано и допуснато от съда изменение на иска до приключване на устните състезания.
В хода на делото ищцата не е правила искане за изменение на основанието на предявения иск и прогласяване нищожност на договора за делба. Съдът не може да се произнесе по направеното едва във въззивната жалба на ищцата искане за прогласяване нищожност на договора, тъй като с това би нарушил друг основен процесуален принцип, правото на защита на страната, ответник по иска. Макар и да имат еднакви правни последици - реституция на осъществените насрещни престации, исковете, основани на нищожност и на разваляне на договор са различни както по фактическо, така и по правно основание.
В обобщение съдът намира, че процесният договор е нищожен и не може да бъде развален. Предявеният иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД е неоснователен и трябва да се отхвърли.
Направените от настоящата инстанция изводи съвпадат напълно с постановеното в обжалваното решение, поради което то следва да се остави в сила.
По делото няма данни въззиваемите С. да са направили разноски за воденето му, затова такива не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 290/2006 г. на И. районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30- дневен срок от съобщенията до страните.

[ivan_lawyer3]

Лично моето мнение е, че за да си аргументиран не е достатъчно само позоваване на съдебната практика.

Дори и при зрелия (презрелия) социализъм, когато споровете бяха сравнително по-малко, съдебната практика си правеше каквото иска - особено в областта на семейните спорове, казано наизуст.

Лично аз бих се позовал на Ненова, Тасев, доколкото у нас наследственото право е все пак предмет на отделен отрасъл от правото. В действителност, не е обосновано развитието на отделно наследствено право, но както и да е.

Все пак, споровете макар и на високо професионално ниво, имат в началото си грешно становище поне на единият от спорещите, тъй като атомите на правото - нормите и фактическите състави са изключително ясни и непротиворечиви.

Да не говорим, че на практика, ако някой ми провали дело, поради константна практика, би следвало да е самият Папа Римски - просто никога не подписвам реални документи, всички дела ги водя с документи без подпис, имам два адреса по призоваване и на всичките адреси портиерът е без трудов договор.

Поздрави,
Воланд (научен сътрудник, професор по черна магия)