ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[nk7702n]

И едно стихотворение и спирам, че трябва и да работя :
" Когато пеперудите са влюбени
те пролетта прегръщат със крилата си
и в нейното ухание изгубени
във вихрен танц обгръщат се с телата си...
Когато пеперудите са влюбени
не знае никой колко ще живеят,
но те летят, във страстен танц се любят
и в синевата влюбено се реят...
Когато пеперудите са влюбени
на обичта си просто се отдават...
Не ги е страх ще бъдат ли разлюбени -
за тях единствен този миг остава...
Приятен и усмихнат ден от мен!

[nikoleta_e]

ПИСМО

Дамян Дамянов

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

[nikoleta_e]

Надежда Захариева

Ще те ампутирам от душата си.
Без упойка. Нека ме боли.
Точа разума си скалпел яростно.
Трябва да е остър той, нали?

За да те изреже без остатък
само със един замах суров.
Че остане ли от теб и атом,
ще ме заразява със любов.

* * *
И най-накрая те прежалих.
Емоциите си надвих.
С искра от разум ги подпалих,
а с въглена написах стих.

Любов, уж вечно жива, сбогом.
Отнех ти светлия престол.
На месечината двурога
обесих твоя ореол.

Недей оплаква своя жребий.
Не ме разсмивай с късен плач.
Жестока съм, но не към тебе.
На себе си съм аз палач.

* * *
И искам, и не искам да съм с теб.
И те обичам, и не те обичам.
Душата ми е кръстопът свиреп –
и те отрича, и не те отрича.

Навярно ще направя грешен ход.
Навярно след това ще съжалявам.
Но, знам, ще те превърна в епизод
с въздишката: „Животът продължава.”

* * *
Изплаках те и се усмихнах.
Сълзите ми като порой
от мойте мисли те отмиха
и ме изпълни бял покой.

Като от тежък сън пробуден
духът ми трепна със клепач,
разтри око и се зачуди
защо отлагах този плач.

* * *
Благодаря, че беше хладен с мен.
Бездушен, безсърдечен и безчувствен.
От сляпата ми обич изкушен,
друг някой шанс такъв не би пропуснал.

Дълбоко, искрено благодаря!
Боли да си отхвърлен, не отричам.
Но аз самата себе си прозрях
чрез болката. И двойно те обичам.

[andrea]

А колко тъжно звучи... тежи ли ви нещо? Ако да, винаги има някой, който иска да чуе и даде съвет, решение, а понякога и цяло уравнение В този ред на мисли...



п.п. доктор ади вдига дясната си вежда из под очилата (които още не е сложила) и смело казва: Спасение дебне отвсякъде, Ники усмихни се и всички, които сте тъжни Нещата винаги се променят към по-добро: keep wallking

[nikoleta_e]

ей, Ади, усмихна ме
благодаря ти

[andrea]

[andrea]

[nikoleta_e]

сега вече ме разсмя
аз слушам Светльо & The Legends, ама ме е срам да я пусна

[nikoleta_e]

не мога, честно, срам ме е
напиши в youtube светльо & the legends и ще видиш

[nk7702n]

Страхотно, ето и малко поезия :
Георги Константинов
"Колкото и високо духът да лети,
тялото остава на земята -
при тревите и камъните,
при любовта и умората,
при водата и хляба.
Човеко,
отледай се наоколо -
една - единствена капка
ще ти разкаже за реката в мрака,
единствен лъч
ще ти спомни слънцето,
до всяка истина
може да се отиде пешком.
Твоята сянка
е хванала нозете ти
и те дърпа към жилавата глина,
към бляскавия асфалт.
Но хоризонтът минава
точно през теб.
Бъди безкраен!"

[nikoleta_e]

ъхъм
преминавам и на другите им бисерни песни
...а за тук това

[andrea]

еххх поезия


БЕЗ ЛЮБОВ
Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

***

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

[nk7702n]

Страхотна песен, благодаря за нея!
А за теб специален поздрав :

[nk7702n]

[nikoleta_e]

Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай

Срещам те...
Слушам те...
Говоря ти...
Прегръщам те...
Целувам те...
Притежавам те...
Притискам те...
Обсебвам те...
Поглъщам те...
Задушавам те...
Обичам те?

[nk7702n]

Страхотно, Ники! Харесвам Хорхе Букай, последно четох " Нека да ти разкажа".
Ац ще добавя една мисъл на Ницше : " Човек трябва да носи в душата си хаос, за да роди танцуваща звезда"...

[Djidzafka]

[nikoleta_e]

Из "Пророкът" на Джубран Халил Джубран

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови...

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява...

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва...

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба...

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата...

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота...

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа...

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си...

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят...

Защото на любовта й стига любовта...

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог!"...

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви...

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
~ да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

~ да познаете болката на твърде много нежност;

~ да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;

~ и да кървите драговолно, с радост;

~ да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

~ да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

~ вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

~ и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...

[nk7702n]

Индийска мъдрост
"Кой е сляп?- който един друг свят не може да види.
Кой е ням?-
който навреме нищо мило не може да каже.
Кой е беден?-
който бурните желания не може да остави.
Кой е богат?-
който от сърце радостен може да бъде!"

[nikoleta_e]

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

~ . ~ . ~

Автор - Jacques Prévert
Превод на български - Веселин Ханчев