Има ли превишаване на неизбежна отбрана ?

[svettoslav]

Трябва да няма съмнение че ще го напада.
Напр. ако вървейки към него му се заканва. Или пък непосредствено преди това му се кани, работата е ясна. И аз бих му забил един вместо да бягам. Щото с бягане не е сигурно спасението, пък и не си длъжен.

[svettoslav]

Вербално нападение пък защо да няма, я?
Ако те ругае някой в кръчмата. . . и си продължава, защо да не можиш да му затвориш устата? Нападение е, против личността.

[bludniq_sin]

Не е нападение /вербалното/. Тук отиваш към афекта. Иначе под път и над път ще има неизбежни отбрани щото някой те "нападнал" на майка.

[svettoslav]

Афекта си е афект.Него почти винаги си го има.Въпроса е дали имаш и нападение.

Все пак,неизбежната отбрана не е само и единствено самоотбрана!
Може да защитаваш и други интереси.
Ако някой хулиганства вербално? Имаш си престъпление. Не е по-различно с обидата към теб.Просто критерия е към кого е насочено обръщението(действието). Както органите могат да употребят сила срещу хулиганстващия вербално(псува пред съд.палата,обижда наред и т.н.),така и всеки друг.А дали ще си събуе и гащите да речем,е друг въпрос.

Щом имаш престъпление,имаш "нападение" по смисъла на чл.12 НК.

За мен си има неизбежна отбрана стига обидите да не са спрели към момента на "отбраната".
Няма пречка да има хулиганство и обида към теб в реална съвкупност,ако минаваш наблизо и си имате сметки за уреждане.Няма логика за хулиганството да го ступаш,а за обидите да не можеш.Има две нападения.

Или пък госта ти у вас,нафиркал се и си извадил инструмента пред теб и жена ти.Не е хулиганство,но е обида.Дали ще говори или ще си събуе гащите,няма разлика.И в двата случая е действие(не че чрез бездействие не може да има нападение).
Е,като го хванеш за якята и го изхвърлиш от апартамента си,на какво основание го правиш?
На същото.Неизбежна отбрана.

[bludniq_sin]

Ясна ми е идеята ти, но отиваш твърде далеч.

[ivanov_p]

Оставете го нападението, говорим за превишаване на отбраната и значение има само състоянието на дееца, налице ли са достатъчно факти за да се приеме, че е действал под ефекта на уплахата, когато човек не взима адекватни решения.

[svettoslav]

Оставете го нападението....

Е , оставихме го, де
Действията са важни. Уплахата води до ненаказуемост при евентуално превишаване. Толкова.
Носиш си гражданска отговорност.

[bludniq_sin]

Иванов, струва ми се, че ти сякаш така и не разбра, че няма как да има превишаване на неизбежната отбрана ако на първо място няма неизбежна отбрана

[11111111111]

Ако те заобградят 4 души в рейса и ти подхвърлят разни обиди, за мен няма нападение .Може би ако са много близо -непосредствено до теб и за некраткотрайно време.

Ако се почувстваш не в безопасност можеш да им кажеш и/или дадеш знак с ръка да не се приближават. Да се отместиш самият ти. Ако продължат да те следват и се доближат, вече става нападение. Какъв ще е отговорът на това нападение и дали силата му ще съответства, е друг въпрос.

Но НОИ нападението не може да почива на предположение.Трябва да е факт. "Начало на нападение " значи нападение! Няма средно положение.

Има. Например ако футболист иска да бие наказателен удар, оставя топката, отива назад и после се засилва. В момента на засилването той вече е в началото на изпълнението на удара, на практика го изпълнява, макар че още не е ритнал топката. Той не може да изпълни удара, както трябва, без да се засили. От друга страна обаче, в подобни обстоятелства ситуацията се мени много бързо и динамично, той може да се засили, но в крайна сметка да не ритне топката или да я ритне в съвсем различна посока от тази, която първоначално е обмислял, защото вратарят си е сменил позицията. Същото е и при боевете. Всичко става за части от секундата и решенията и намеренията се променят. Сега, кое е предположение и кое е факт? Като се е засилил футболистът, предположение е, че ще ритне топката или е предположение, че няма да я ритне? Има нещо, което е по подразбиране. В една такава ситуация по подразбиране е, че ще ритне топката, а не, че няма да я ритне. Факт е, че се е засилил срещу топката и вратата. Предположение е, че няма да ритне топката. За него е подразбиращо се да рита топки, както за бияча е подразбиращо се да бие.

А да се предполага, че щял да го удари, си е само предположение. Макар и да има вероятност да налети.
Както може да му посегне, така може и да продължи да го провокира, да го псува, да се заяжда.

Но последното може да го прави и от два метра разстояние, без опити за установяване на физически достъп.

Както органите могат да употребят сила срещу хулиганстващия вербално(псува пред съд.палата,обижда наред и т.н.),така и всеки друг.

Влизаме в хипотезата на гражданския арест. А това е нож с две остриета. Днес ти може да закопчаеш някой престъпник, а утре няколко келеша могат да поискат теб да те съборят на земята (след което не се знае какво ще ти се случи), защото си им казал нещо, с което те не са съгласни и по неудобен за тях начин, който не е обиден, или са решили, че си виновен, а ти не си.

[accunt]

Благодаря на всички ! Не се стигна до съд и нещата се разминаха, но все пак смятям, че стават такива неща и е добре да е ясно как да действаме в такива ситуации и от жертвата да станем убиец и да лежим в затвора..
Благодаря още веднъж на всички !

[svettoslav]

В БГ пак има правосъдие.
В САЩ за превишаване пределите със смъртен случай си лежиш 20 години одма.
Техните закони и правораздаване са уникални.
Само по предположения спокойно си в затвора.Стига да има изкупителна жертва.
В БГ актовете се мотивират, а в най - демократичната страна у светО, журито РЕШИ : ...

[first_order]

По поста на автора и добре оформено юридически може да се обоснове мнима неизбежна отбрана.