- Дата и час: 27 Ное 2024, 07:33 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Адм. дело №2/2007 по описа на Лекс.бг
|
|
Адм. дело №2/2007 по описа на Лекс.бг
Здравейте,
Тъй като банването ми от форума се пече и е на път даже, бързам да постна едно дело с надеждата за някаква подкрепа и опора (па била и само морална )
Делото е реално и предстои да се разгледа след няколко седмици. Каузата е справедлива (поне според мен, де) и ще има широк обществен ефект, ако целта бъде постигната.
Апелирам към спокоен тон на дискусията (ако въобще някой се осмели да помага).
Делото е Калахан срещу Столичен общински съвет, срещу НАРЕДБА за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община:
http://www.sofiacouncil.bg/index.php?pa ... ance&id=52
Темата засяга основно живущите в Стоуицата, и по-конкретно тези, които ползват градския й транспорт.
Първото заседание вече мина, като съдията не даде ход на делото, защото не беше публикувано обявлението в сайта на ВАС и в ДВ (по не знайно какви причини)
Жалбата е малко нескопосано написана, но пък поне е писана с вдъхновение и жар
Тъй като банването ми от форума се пече и е на път даже, бързам да постна едно дело с надеждата за някаква подкрепа и опора (па била и само морална )
Делото е реално и предстои да се разгледа след няколко седмици. Каузата е справедлива (поне според мен, де) и ще има широк обществен ефект, ако целта бъде постигната.
Апелирам към спокоен тон на дискусията (ако въобще някой се осмели да помага).
Делото е Калахан срещу Столичен общински съвет, срещу НАРЕДБА за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община:
http://www.sofiacouncil.bg/index.php?pa ... ance&id=52
Темата засяга основно живущите в Стоуицата, и по-конкретно тези, които ползват градския й транспорт.
Първото заседание вече мина, като съдията не даде ход на делото, защото не беше публикувано обявлението в сайта на ВАС и в ДВ (по не знайно какви причини)
Жалбата е малко нескопосано написана, но пък поне е писана с вдъхновение и жар
Последна промяна kalahan на 07 Яну 2008, 01:57, променена общо 2 пъти
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГР. СОФИЯ
Ж А Л Б А
От: Калахан Иванов
ЕГН ................
Постоянен адрес: .........
Срещу: НАРЕДБА ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И УСЛОВИЯ ЗА ПЪТУВАНЕ С МАСОВИЯ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ПРИЕТА ОТ СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
Правно основание: чл. 185 от АПК
Уважаеми Съдии,
На .........2007г., около 17 часа, в гр. София, бях глобен неправомерно от контрольори на „СКГТ-София” ЕООД, докато пътувах с автобус №413, въпреки че бях с редовно перфориран билет. За случая съм подал жалба пред „СКГТ-София” ЕООД, вх. №.........2007г., на която до този момент няма конкретен отговор. Глобата ми беше наложена на основание Глава V от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г.
С оглед на горепосоченото за мен е налице защитим правен интерес, съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, от прогласяване на нищожност на Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община.
Аргументите ми за това са в няколко насоки. В чл. 21, ал. 1 от Наредбата е посочено, че превозът на пътници се осъществява въз основа на „превозен договор”. Следователно, видно от Наредбата, отношенията между пътниците и СКГТ следва да се уреждат съгласно нормите на Глава XXVI от Търговския закон „Договор за превоз”. Неизпълнението на задълженията на страните по търговските сделки се установява по съдебен път, по реда на ГПК.
Това е така, тъй като „СКГТ-София” ЕООД представлява търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския закон, и макар че е със 100 % дялово участие на Столична община, същото е юридическо лице, различно от Столична община, и разполага с имущество, което не е общинска собственост. В този смисъл е и чл. 2, ал. 4 от Закона за общинската собственост, съгласно който „не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”.
С оглед на това „СКГТ-София” ЕООД, в качеството му на превозвач по договор за превоз, не може да се счита за публичноправен, а за частноправен субект, и като такъв не разполга с правомощията да налага наказания по реда на ЗАНН.
В Наредбата обаче е посочено, че „при отказ да заплати билет за таксуване на нередовен пътник или при пътуване с подправен превозен документ пътникът се заставя да слезе от превозното средство на първата спирка по маршрута и му се съставя акт за нарушение” (чл. 22, ал. 1), а в ал. 6 изрично е посочено, че срещу нередовните пътници се образува „административно-наказателна преписка” и се съставя „наказателно постановление” (чл. 22 и 23). Наложеното наказание представлява „глоба в съответствие със ЗАНН”, видно от чл. 26 на Наредбата.
Глобата представлява наказание за извършено административно нарушение (чл. 13, буква „б” и чл. 15 от ЗАНН). Съгласно чл. 6 от ЗАНН „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред”.
В случай на неизправност на една от страните по договор за превоз обаче не се нарушава „установения ред на държавното управление”, деянието не е общественоопасно, тъй като „СКГТ-София” ЕООД не е административен орган (§1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК), а отношенията на дружеството с пътниците са равнопоставени и договорно установени и са с частноправен, а не с обществен характер. По този начин, с приемането на Наредбата, Столичният общински съвет е излязъл извън рамките на своята компетентност, определена в чл. 21 от ЗМСМА. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове „всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение”. Но в приложното поле на Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община не се включват „обществени отношения с местно значение”, тъй като отношенията между превозвача и пътника имат частноправен, а не публичноправен характер. Неправомерно е трети субект, в лицето на Столична община, да се намесва в договорните отношения между равнопоставени правни субекти – „СКГТ-София” ЕООД и пътника, чрез приемането на подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, тъй като така се нарушава свободата на договаряне между страните и неоправдано се създават привилегии за едната страна по превозния договор, а именно общинското дружество. По този начин вземанията на „СКГТ-София” ЕООД срещу неизправните пътници, установени с влезли в сила наказателни постановления, се превръщат в публичноправни вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 5 и 7 от ДОПК, и се събират по реда на Дял IV от ДОПК, а не по реда на ГПК. Това осигурява на общинското дружество бърз и лесен начин за събиране на вземанията си, без да се налага да доказва претенцията си по исков ред пред съда, и се нарушава принципът на равнопоставеност на стопанските субекти, прокламиран в чл. 19 от Конституцията.
Поради горепосоченото, моля, на основание чл. 193 от АПК, да обявите нищожността и да отмените Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г., или да обявите частична нищожност на Наредбата в частта, засягаща налагането на санкции на нередовните пътници, а именно Глава V от Наредбата, озаглавена „Контрол и санкции на нередовни пътници”, поради противоречие със Закона за административните нарушения и наказания, Закона за местното самоуправление и местната админиистрация и Търговския закон.
Особено искане: Моля, на основание чл. 190 от АПК, да спрете действието на цялата Наредба или само на Глава V от Наредбата.
Приложения: Препис от жалбата за ответната страна Столична община.
С уважение: ……………………….
ГР. СОФИЯ
Ж А Л Б А
От: Калахан Иванов
ЕГН ................
Постоянен адрес: .........
Срещу: НАРЕДБА ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И УСЛОВИЯ ЗА ПЪТУВАНЕ С МАСОВИЯ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ПРИЕТА ОТ СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
Правно основание: чл. 185 от АПК
Уважаеми Съдии,
На .........2007г., около 17 часа, в гр. София, бях глобен неправомерно от контрольори на „СКГТ-София” ЕООД, докато пътувах с автобус №413, въпреки че бях с редовно перфориран билет. За случая съм подал жалба пред „СКГТ-София” ЕООД, вх. №.........2007г., на която до този момент няма конкретен отговор. Глобата ми беше наложена на основание Глава V от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г.
С оглед на горепосоченото за мен е налице защитим правен интерес, съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, от прогласяване на нищожност на Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община.
Аргументите ми за това са в няколко насоки. В чл. 21, ал. 1 от Наредбата е посочено, че превозът на пътници се осъществява въз основа на „превозен договор”. Следователно, видно от Наредбата, отношенията между пътниците и СКГТ следва да се уреждат съгласно нормите на Глава XXVI от Търговския закон „Договор за превоз”. Неизпълнението на задълженията на страните по търговските сделки се установява по съдебен път, по реда на ГПК.
Това е така, тъй като „СКГТ-София” ЕООД представлява търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския закон, и макар че е със 100 % дялово участие на Столична община, същото е юридическо лице, различно от Столична община, и разполага с имущество, което не е общинска собственост. В този смисъл е и чл. 2, ал. 4 от Закона за общинската собственост, съгласно който „не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество”.
С оглед на това „СКГТ-София” ЕООД, в качеството му на превозвач по договор за превоз, не може да се счита за публичноправен, а за частноправен субект, и като такъв не разполга с правомощията да налага наказания по реда на ЗАНН.
В Наредбата обаче е посочено, че „при отказ да заплати билет за таксуване на нередовен пътник или при пътуване с подправен превозен документ пътникът се заставя да слезе от превозното средство на първата спирка по маршрута и му се съставя акт за нарушение” (чл. 22, ал. 1), а в ал. 6 изрично е посочено, че срещу нередовните пътници се образува „административно-наказателна преписка” и се съставя „наказателно постановление” (чл. 22 и 23). Наложеното наказание представлява „глоба в съответствие със ЗАНН”, видно от чл. 26 на Наредбата.
Глобата представлява наказание за извършено административно нарушение (чл. 13, буква „б” и чл. 15 от ЗАНН). Съгласно чл. 6 от ЗАНН „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред”.
В случай на неизправност на една от страните по договор за превоз обаче не се нарушава „установения ред на държавното управление”, деянието не е общественоопасно, тъй като „СКГТ-София” ЕООД не е административен орган (§1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК), а отношенията на дружеството с пътниците са равнопоставени и договорно установени и са с частноправен, а не с обществен характер. По този начин, с приемането на Наредбата, Столичният общински съвет е излязъл извън рамките на своята компетентност, определена в чл. 21 от ЗМСМА. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове „всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение”. Но в приложното поле на Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община не се включват „обществени отношения с местно значение”, тъй като отношенията между превозвача и пътника имат частноправен, а не публичноправен характер. Неправомерно е трети субект, в лицето на Столична община, да се намесва в договорните отношения между равнопоставени правни субекти – „СКГТ-София” ЕООД и пътника, чрез приемането на подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредбата, тъй като така се нарушава свободата на договаряне между страните и неоправдано се създават привилегии за едната страна по превозния договор, а именно общинското дружество. По този начин вземанията на „СКГТ-София” ЕООД срещу неизправните пътници, установени с влезли в сила наказателни постановления, се превръщат в публичноправни вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 5 и 7 от ДОПК, и се събират по реда на Дял IV от ДОПК, а не по реда на ГПК. Това осигурява на общинското дружество бърз и лесен начин за събиране на вземанията си, без да се налага да доказва претенцията си по исков ред пред съда, и се нарушава принципът на равнопоставеност на стопанските субекти, прокламиран в чл. 19 от Конституцията.
Поради горепосоченото, моля, на основание чл. 193 от АПК, да обявите нищожността и да отмените Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г., или да обявите частична нищожност на Наредбата в частта, засягаща налагането на санкции на нередовните пътници, а именно Глава V от Наредбата, озаглавена „Контрол и санкции на нередовни пътници”, поради противоречие със Закона за административните нарушения и наказания, Закона за местното самоуправление и местната админиистрация и Търговския закон.
Особено искане: Моля, на основание чл. 190 от АПК, да спрете действието на цялата Наредба или само на Глава V от Наредбата.
Приложения: Препис от жалбата за ответната страна Столична община.
С уважение: ……………………….
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
Аз съм жалбоподателят, надявам се да се появят ответник, прокурор и съдия.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
REVOLUTION написа:Аз се цаня за съдия! Ама трябва още двама.
Аз съм за общинския съвет, макар че иначе не ги понасям. REVOLUTION, играйте за тримата съдии едновременно, да не губим време. Все едно че има единодушие в съдебния състав.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Искрено благодаря на отзовалите се! Малко не върви навръх именния ми ден да се връщам към този неприятен инцидент от миналата година, но като съм се хванал на хорото, няма как, ще карам докрай.
Прокурор засега няма, но то и без това адм. прокурори нищо не правят, а само казват: жалбата е основателна/неоснователна и нищо повече. Ако някой все пак се осмели, мястото е вакантно и може да заповяда по всяко време. А за останалите 2ма съдии в 3-членния състав-пак така, председателят на състава съдия Г. като го гледам така или иначе си взема решенията еднолично, така че Revolution-дерзай
В първото заседание по делото ще се разглежда искането за спиране действието на Наредбата.
Уважаеми дами и господа Административни съдии, уважаема г-жо прокурор,
Повод за подаване на настоящата жалба и за иницииране на настоящото адм. дело е конкретен инцидент, който ми се случи на ...миналата година. На ....2007г. се качих на автобус 413, пътуващ за Централна автогара в София. Перфорирах си билета съвсем редовно. На спирка Лъвов мост в автобуса се качиха двама контрольори на СКГТ, единият от които пристъпи към проверка на билета ми, Показах му го, но той заяви, че бил нередовен. Заяви, че трябва да платя глоба в размер 7 лв. Аз естествено отказах, тъй като билетът ми беше редовен, при което възникна скандал м/у мен и него. Междувремено автобусът достигна спирка "Централна гара", където възнамерявах да сляза, но тогава се намеси и другия контрольор (с внушителни физически данни), който ме хвана за ръцете и с физическа сила не ми позволи да сляза, въпреки желанието ми да слезем и да ми бъде съставен АУАН долу на спирката. Контрольорите ми заявиха, че няма да ми издават никакъв акт, а трябвало да си платя глобата веднага. Тъй като бързах да хвана автобуса за гр. У, който беше след половин час, а междувремено автобусът потегли по посока "Майчин дом", се принудих да им дам парите. Цялата сцена беше изключително грозна и съпътствана от много ругатни и обиди в стил "виж се к'ъв си слаботелесен хе-хе, какво се перчиш" и т.н.
След няколко дена подадох жалба до СКГТ, като след 2 седмици ме поканиха да се явя на заседание на "Комисия за обективно решаване на спорове", в уречен от ТЯХ ден и час. Имах служебен ангажимент за този час и им се обадих, че не мога да отида. Те отложиха разглеждането на въпроса за следващия вторник (защото въпросната комисия заседава единствено във вторник), на което отново поради служебен ангажимент не успях да се явя. В крайна сметка получих официален отговор от инж...., Началник на Център за реализация на приходите (ЦРП) към СКГТ, че контрольорите отричали (има си хас!) и тъй като не съм се бил явил, не можели да се произнесат по случая (сякаш ако се бях явил при липса на свидетели можех да докажа нещо).
Уважаеми дами и господа съдии, уважаема г-жо прокурор, подобен род грозни сцени за ежедневие в софийския масов градски транспорт, ежедневно ставаме свидетели на такива, което е ноторно известен факт и не се нуждае от доказване. Миналото лято имаше дори протест на недоволни от СКГТ граждани пред КЗП, като КЗП отправиха официално предупреждение към СКГТ, че накърнява правата на потребителите.
Считам, че причината за всички инциденти е правната уредба, регламентирана в обжалваната от мен НАРЕДБА за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община. Считам, че в нея са налице редица норми, които противоречат на законовите норми от по-висш ранг, поради което наредбата в редица свои части или в своята цялост е нищожна.
Поддържам исканията и аргументите, посочени в жалбата. В допълнение бих желал да направя някои уточнения, които конкретизират част от моите аргументи.
По отношение на процесуалната си легитимация като жалбоподател бих желал да посоча, че обжалваната от мен Наредба има действие спрямо всички живущи лица на територията на Столична община. Тъй като настоящата ми адресна регистрация е от около .... години именно на територията на Столична община (с изключение в периода от юли 2004г. до ноември 2005г.), за което представям копие от удостоверение за настоящ адрес, и тъй като редовно ползвам услугите на масовия градски транспорт (МГТ), считам, че за мен е налице защитим правен интерес от оспорване на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия транспорт на територията на Столична община.
Бих желал да изтъкна също така, че в чл. 186, ал. 1 от АПК като основание за наличието на правен интерес освен реалното засягане на правата, свободите и законните интереси на гражданите е посочено и възможното тяхно накърняване. По този начин законът е формулирал максимално широко възможността за обжалване на нормативните актове, без да презюмира наличието на правен интерес у всеки гражданин на РБ. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд №5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г.: „Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права”.
Бих искал да конкретизирам част от аргументите си в жалбата. В нея съм посочил, че „СКГТ-София” ЕООД, в качеството му на превозвач по договор за превоз, не може да се счита за публичноправен, а за частноправен субект, и като такъв не разполга с правомощията да налага наказания по реда на ЗАНН. Същевременно е видно, че Наредбата урежда и част от съществените елементи на договора между пътника и превозвача, като създава специален спрямо предвидения в ТЗ режим на договаряне (Глава II от Наредбата „Цени и условия за превоз на пътници”). Очевидно е, че в нормативен акт, какъвто е Наредбата, се регламентират част от конкретните клаузи на търговска сделка между автономни правни субекти, каквито са „СКГТ-София” ЕООД и пътникът. Този начин на определяне на съществените елементи на превозния договор противоречи на разпоредбите на чл. 298 от ТЗ относно реда за сключване на сделки при общи условия (липсва писменото съгласие на ответната страна), като същевременно чрез гласуваната от Столичен общински съвет Наредба е нарушена разпоредбата на чл. 19 от Конституцията.
В тази насока бих искал да се спра по-внимателно и на текста на чл. 21, а. 2 от Наредбата, съгласно който „При констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без превозен документ, пътникът заплаща билет за таксуване на нередовен пътник на стойност десет пъти по-висока от цената на единичото пътуване.” В чл. 22 е посочено, че „При отказ на нередовния пътник да заплати билет за таксуване на нередовен пътник или да подпише фиш за налагане на глоба, се съставя акт за административно нарушение...Размерът на глобата е сто пъти стойността на билет за единично пътуване.” Считам, че е нелогично разграничението на режимите, предвидени в чл 21, ал. 2 и по чл. 22, ал. 1, разликата между които произтича единствено от волята на пътника да заплати глобата за неизпълнение на договора. Незаконосъобразно е размерът на административното наказание да се поставя в зависимост от волята на нарушителя, тъй като това би противоречало на целите на административното наказание, прогласени в чл. 12 от ЗАНН.
Освен горепосоченото считам, че регламентирането на правилата при неизпълнение на договорните отношения между правните субекти е извън компетенциите на Столичния общински съвет, тъй като в чл. 22, ал. 1 са посочени изчерпателно правомощията му, а нормата на ал. 2 предоставя възможност на СОС да решава „и други задачи с местно значение”, но които не са от изключителната компетентност на други органи. В случая обаче контролът върху редовността на пътниците е в компетенциите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", тъй като в чл. 101 от Закона за автомобилните превози изрично е посочено, че „Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 5 до 20 лв. - за превоз в населени места, от 20 до 50 лв. - за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. - за международни превози”, а контролът се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Посоченият текст същеременно ограничава максималния размер на глобите до 20 лв., когато превозът е в рамките на населените места, докато съгласно чл. 22, ал. 7 от Наредбата „Размерът на глобата е сто пъти стойността на билет за единично пътуване”, т.е. в момента е 70 лв., многократно надвишаващ предвидения размер в Закона за автомобилните превози.
Считам, че незаконосъобразно са предоставени правомощия на контрольорите, назначавани от Управителя на "СКГТ-СОФИЯ" ЕООД, да осъществяват контрол върху пъниците в МГТ, тъй като по този начин се дублират техните функции с тези на служителите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", което създава реални предпоставки за нарушаване на правилото “non bis in idem”, преповторено и в чл. 17 от ЗАНН. Освен това считам, че контрольорите не отговарят на условието на чл. 37 от ЗАНН, а именно да са длъжностни лица, тъй като същите са на трудов или граждански договор в търговско предприятие и не би следвало да разполагат с контролни функции и с правомощия да инициират административно-наказателно производство и да съставят АУАН.
„СКГТ-София” ЕООД като основен превозвач на територията на Столична община, статут, който му е предоставен именно с Наредбата, осъществява ежедневно средно по около един милион пътникопревоза, а констатирането на нарушенията в МГТ е възложено на служители на СКГТ, които нямат нужната компетентност да квалифицират административното нарушение от юридическа гледна точка, а доказателствената тежест по доказване на невинността на гражданите, пътуващи с МГТ, е прехвърлена до голяма степен върху самите тях, тъй като съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредбата административното нарушение може да се установява и със свидетелските показания на други „длъжностни лица от системата на Градски транспорт”. Това води до ежедневни скандали и разправии, физическо насилие и негативни емоции сред пътниците, което е ноторно известен факт и считам, че не се нуждае от доказване.
Освен горепосоченото считам, че е налице и незаконосъобразна практика да се изисква от пътниците на възраст от 7 до 14 г. да закупуват и перфорират билети, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като в случаите, когато малолетното лице откаже да заплати глобата, на него също му се налага санкцията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата, което е в противоречие с чл. 26 от ЗАНН.
С оглед на горепосочените от мен аргументи считам, че действието на Наредбата би нарушило значителни обществени интереси и би причинило значителна или труднопоправима вреда както за мен, така и за всички останали граждани, ползващи МГТ, поради което моля да спрете действието на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия транспорт на територията на Столична община, както и да прогласите нейната нищожност.
Прокурор засега няма, но то и без това адм. прокурори нищо не правят, а само казват: жалбата е основателна/неоснователна и нищо повече. Ако някой все пак се осмели, мястото е вакантно и може да заповяда по всяко време. А за останалите 2ма съдии в 3-членния състав-пак така, председателят на състава съдия Г. като го гледам така или иначе си взема решенията еднолично, така че Revolution-дерзай
В първото заседание по делото ще се разглежда искането за спиране действието на Наредбата.
Уважаеми дами и господа Административни съдии, уважаема г-жо прокурор,
Повод за подаване на настоящата жалба и за иницииране на настоящото адм. дело е конкретен инцидент, който ми се случи на ...миналата година. На ....2007г. се качих на автобус 413, пътуващ за Централна автогара в София. Перфорирах си билета съвсем редовно. На спирка Лъвов мост в автобуса се качиха двама контрольори на СКГТ, единият от които пристъпи към проверка на билета ми, Показах му го, но той заяви, че бил нередовен. Заяви, че трябва да платя глоба в размер 7 лв. Аз естествено отказах, тъй като билетът ми беше редовен, при което възникна скандал м/у мен и него. Междувремено автобусът достигна спирка "Централна гара", където възнамерявах да сляза, но тогава се намеси и другия контрольор (с внушителни физически данни), който ме хвана за ръцете и с физическа сила не ми позволи да сляза, въпреки желанието ми да слезем и да ми бъде съставен АУАН долу на спирката. Контрольорите ми заявиха, че няма да ми издават никакъв акт, а трябвало да си платя глобата веднага. Тъй като бързах да хвана автобуса за гр. У, който беше след половин час, а междувремено автобусът потегли по посока "Майчин дом", се принудих да им дам парите. Цялата сцена беше изключително грозна и съпътствана от много ругатни и обиди в стил "виж се к'ъв си слаботелесен хе-хе, какво се перчиш" и т.н.
След няколко дена подадох жалба до СКГТ, като след 2 седмици ме поканиха да се явя на заседание на "Комисия за обективно решаване на спорове", в уречен от ТЯХ ден и час. Имах служебен ангажимент за този час и им се обадих, че не мога да отида. Те отложиха разглеждането на въпроса за следващия вторник (защото въпросната комисия заседава единствено във вторник), на което отново поради служебен ангажимент не успях да се явя. В крайна сметка получих официален отговор от инж...., Началник на Център за реализация на приходите (ЦРП) към СКГТ, че контрольорите отричали (има си хас!) и тъй като не съм се бил явил, не можели да се произнесат по случая (сякаш ако се бях явил при липса на свидетели можех да докажа нещо).
Уважаеми дами и господа съдии, уважаема г-жо прокурор, подобен род грозни сцени за ежедневие в софийския масов градски транспорт, ежедневно ставаме свидетели на такива, което е ноторно известен факт и не се нуждае от доказване. Миналото лято имаше дори протест на недоволни от СКГТ граждани пред КЗП, като КЗП отправиха официално предупреждение към СКГТ, че накърнява правата на потребителите.
Считам, че причината за всички инциденти е правната уредба, регламентирана в обжалваната от мен НАРЕДБА за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община. Считам, че в нея са налице редица норми, които противоречат на законовите норми от по-висш ранг, поради което наредбата в редица свои части или в своята цялост е нищожна.
Поддържам исканията и аргументите, посочени в жалбата. В допълнение бих желал да направя някои уточнения, които конкретизират част от моите аргументи.
По отношение на процесуалната си легитимация като жалбоподател бих желал да посоча, че обжалваната от мен Наредба има действие спрямо всички живущи лица на територията на Столична община. Тъй като настоящата ми адресна регистрация е от около .... години именно на територията на Столична община (с изключение в периода от юли 2004г. до ноември 2005г.), за което представям копие от удостоверение за настоящ адрес, и тъй като редовно ползвам услугите на масовия градски транспорт (МГТ), считам, че за мен е налице защитим правен интерес от оспорване на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия транспорт на територията на Столична община.
Бих желал да изтъкна също така, че в чл. 186, ал. 1 от АПК като основание за наличието на правен интерес освен реалното засягане на правата, свободите и законните интереси на гражданите е посочено и възможното тяхно накърняване. По този начин законът е формулирал максимално широко възможността за обжалване на нормативните актове, без да презюмира наличието на правен интерес у всеки гражданин на РБ. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд №5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г.: „Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права”.
Бих искал да конкретизирам част от аргументите си в жалбата. В нея съм посочил, че „СКГТ-София” ЕООД, в качеството му на превозвач по договор за превоз, не може да се счита за публичноправен, а за частноправен субект, и като такъв не разполга с правомощията да налага наказания по реда на ЗАНН. Същевременно е видно, че Наредбата урежда и част от съществените елементи на договора между пътника и превозвача, като създава специален спрямо предвидения в ТЗ режим на договаряне (Глава II от Наредбата „Цени и условия за превоз на пътници”). Очевидно е, че в нормативен акт, какъвто е Наредбата, се регламентират част от конкретните клаузи на търговска сделка между автономни правни субекти, каквито са „СКГТ-София” ЕООД и пътникът. Този начин на определяне на съществените елементи на превозния договор противоречи на разпоредбите на чл. 298 от ТЗ относно реда за сключване на сделки при общи условия (липсва писменото съгласие на ответната страна), като същевременно чрез гласуваната от Столичен общински съвет Наредба е нарушена разпоредбата на чл. 19 от Конституцията.
В тази насока бих искал да се спра по-внимателно и на текста на чл. 21, а. 2 от Наредбата, съгласно който „При констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без превозен документ, пътникът заплаща билет за таксуване на нередовен пътник на стойност десет пъти по-висока от цената на единичото пътуване.” В чл. 22 е посочено, че „При отказ на нередовния пътник да заплати билет за таксуване на нередовен пътник или да подпише фиш за налагане на глоба, се съставя акт за административно нарушение...Размерът на глобата е сто пъти стойността на билет за единично пътуване.” Считам, че е нелогично разграничението на режимите, предвидени в чл 21, ал. 2 и по чл. 22, ал. 1, разликата между които произтича единствено от волята на пътника да заплати глобата за неизпълнение на договора. Незаконосъобразно е размерът на административното наказание да се поставя в зависимост от волята на нарушителя, тъй като това би противоречало на целите на административното наказание, прогласени в чл. 12 от ЗАНН.
Освен горепосоченото считам, че регламентирането на правилата при неизпълнение на договорните отношения между правните субекти е извън компетенциите на Столичния общински съвет, тъй като в чл. 22, ал. 1 са посочени изчерпателно правомощията му, а нормата на ал. 2 предоставя възможност на СОС да решава „и други задачи с местно значение”, но които не са от изключителната компетентност на други органи. В случая обаче контролът върху редовността на пътниците е в компетенциите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", тъй като в чл. 101 от Закона за автомобилните превози изрично е посочено, че „Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 5 до 20 лв. - за превоз в населени места, от 20 до 50 лв. - за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. - за международни превози”, а контролът се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Посоченият текст същеременно ограничава максималния размер на глобите до 20 лв., когато превозът е в рамките на населените места, докато съгласно чл. 22, ал. 7 от Наредбата „Размерът на глобата е сто пъти стойността на билет за единично пътуване”, т.е. в момента е 70 лв., многократно надвишаващ предвидения размер в Закона за автомобилните превози.
Считам, че незаконосъобразно са предоставени правомощия на контрольорите, назначавани от Управителя на "СКГТ-СОФИЯ" ЕООД, да осъществяват контрол върху пъниците в МГТ, тъй като по този начин се дублират техните функции с тези на служителите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", което създава реални предпоставки за нарушаване на правилото “non bis in idem”, преповторено и в чл. 17 от ЗАНН. Освен това считам, че контрольорите не отговарят на условието на чл. 37 от ЗАНН, а именно да са длъжностни лица, тъй като същите са на трудов или граждански договор в търговско предприятие и не би следвало да разполагат с контролни функции и с правомощия да инициират административно-наказателно производство и да съставят АУАН.
„СКГТ-София” ЕООД като основен превозвач на територията на Столична община, статут, който му е предоставен именно с Наредбата, осъществява ежедневно средно по около един милион пътникопревоза, а констатирането на нарушенията в МГТ е възложено на служители на СКГТ, които нямат нужната компетентност да квалифицират административното нарушение от юридическа гледна точка, а доказателствената тежест по доказване на невинността на гражданите, пътуващи с МГТ, е прехвърлена до голяма степен върху самите тях, тъй като съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредбата административното нарушение може да се установява и със свидетелските показания на други „длъжностни лица от системата на Градски транспорт”. Това води до ежедневни скандали и разправии, физическо насилие и негативни емоции сред пътниците, което е ноторно известен факт и считам, че не се нуждае от доказване.
Освен горепосоченото считам, че е налице и незаконосъобразна практика да се изисква от пътниците на възраст от 7 до 14 г. да закупуват и перфорират билети, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като в случаите, когато малолетното лице откаже да заплати глобата, на него също му се налага санкцията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата, което е в противоречие с чл. 26 от ЗАНН.
С оглед на горепосочените от мен аргументи считам, че действието на Наредбата би нарушило значителни обществени интереси и би причинило значителна или труднопоправима вреда както за мен, така и за всички останали граждани, ползващи МГТ, поради което моля да спрете действието на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия транспорт на територията на Столична община, както и да прогласите нейната нищожност.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
Започвам изказването си като представител на ответника - Столичен общински съвет във връзка с направеното искане за спиране:
Уважаеми административни съдии, като процесуален представител на ответника се противопоставям на искането на жалбоподателя за спиране действието на Наредбата. На първо място, считам жалбата за нередовна по смисъла на чл. 196 във вр. с чл. 150 ал. 1 т. 5 и 6 от АПК. Съгласно тези текстове, жалбоподателят следва да посочи оспорвания административен акт и в какво се състои неговата порочност. Тъй като в конкретния случай предмет на оспоравне е административен акт, жалбподателят следва да конкретизира конкретните разпоредби, които оспорва. От обстоятелствената част на жалбата и уточнението, направено в днешно съдебно заседание е видно, че жалбоподателят оспорва закносъобразността на санкционните разпоредби, приложими при пътуване на пътник без превозен документ. В петитума на жалбта обаче е формулирано искане за отмяна на цялата Наредба, което в обстоятелстевната част не се обосновава. Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на жалбата, което е основание за оставянето й без движение, с указание към жалбоподателя да уточни кои текстове от нормативния акт обжалва, а ако обжалва целия нормативен акт - да изложи съображения за всяка разпоредба потделно. Тов е от съществено значение за правото на защита на представлявания от мен ответник в съдебното административно производство.
Поради нередовността на жалбата считам, че не е налице основание за допускне на исканата мярка по чл. 190 ал. 1 от АПК.
Ако не приемете доводите ми относно нередовността на жалбата и пристъпите към нейното разжглеждане по същество, моля да отхвърлите искането за спиране действието на обжалваната Наредба. Основанието за постановяване на тази обезпечителна по своята същност мярка е реалната възможност действието на Наредбата да причини на жалбподателя значителна или труднопоправима вреда. Горното следва от разпредбата на чл. 166 ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от същия кодекс. Тзи възможност не следва да се предполага, а следва да бъде доказана от жалбоподате, чието искане е за спиране изпълнението. Такива доказателства жалбподателят не е представил, а и такива доводи не е изложил нито в жалбата, нито в днешно съдебно заседание. Поради това, считам, че не е налице предпоставката на чл. 190 ал. 1 от АПК з спиране действието на оспорения административен акт.
При разглеждане на направеното искане по чл. 190 от АПК, моля да имате предвид и че исканата процесуална мярка е със съществени последици, тъй като жалбоподателят инициира спиране на цял нормативен акт, уреждащ определена категория обществени отношения с местно значение - обществените отношения във връзка с транспортното обслужване на населението на територията на Столична община. Евентуалното спиране действието на Наредбата на практика би довело до невъзможност градският транспорт да работи, съответно тези услуги да бъдат предоставяни. Това би поставило под угроза особено важни обществени интереси, което обстоятелство е предпоставка да не бъде спирано действието на оспорения нормативен административен акт - предпоставка, която е съобразил и законодателят в чл. 190 ал. 1 от АПК, постановявайки, че жалбата не спира изпълнението на оспорения нормативен акт.
Пради изложените съображения, моля да отхвърлите искнето като неоснователно.
Уважаеми административни съдии, като процесуален представител на ответника се противопоставям на искането на жалбоподателя за спиране действието на Наредбата. На първо място, считам жалбата за нередовна по смисъла на чл. 196 във вр. с чл. 150 ал. 1 т. 5 и 6 от АПК. Съгласно тези текстове, жалбоподателят следва да посочи оспорвания административен акт и в какво се състои неговата порочност. Тъй като в конкретния случай предмет на оспоравне е административен акт, жалбподателят следва да конкретизира конкретните разпоредби, които оспорва. От обстоятелствената част на жалбата и уточнението, направено в днешно съдебно заседание е видно, че жалбоподателят оспорва закносъобразността на санкционните разпоредби, приложими при пътуване на пътник без превозен документ. В петитума на жалбта обаче е формулирано искане за отмяна на цялата Наредба, което в обстоятелстевната част не се обосновава. Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на жалбата, което е основание за оставянето й без движение, с указание към жалбоподателя да уточни кои текстове от нормативния акт обжалва, а ако обжалва целия нормативен акт - да изложи съображения за всяка разпоредба потделно. Тов е от съществено значение за правото на защита на представлявания от мен ответник в съдебното административно производство.
Поради нередовността на жалбата считам, че не е налице основание за допускне на исканата мярка по чл. 190 ал. 1 от АПК.
Ако не приемете доводите ми относно нередовността на жалбата и пристъпите към нейното разжглеждане по същество, моля да отхвърлите искането за спиране действието на обжалваната Наредба. Основанието за постановяване на тази обезпечителна по своята същност мярка е реалната възможност действието на Наредбата да причини на жалбподателя значителна или труднопоправима вреда. Горното следва от разпредбата на чл. 166 ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от същия кодекс. Тзи възможност не следва да се предполага, а следва да бъде доказана от жалбоподате, чието искане е за спиране изпълнението. Такива доказателства жалбподателят не е представил, а и такива доводи не е изложил нито в жалбата, нито в днешно съдебно заседание. Поради това, считам, че не е налице предпоставката на чл. 190 ал. 1 от АПК з спиране действието на оспорения административен акт.
При разглеждане на направеното искане по чл. 190 от АПК, моля да имате предвид и че исканата процесуална мярка е със съществени последици, тъй като жалбоподателят инициира спиране на цял нормативен акт, уреждащ определена категория обществени отношения с местно значение - обществените отношения във връзка с транспортното обслужване на населението на територията на Столична община. Евентуалното спиране действието на Наредбата на практика би довело до невъзможност градският транспорт да работи, съответно тези услуги да бъдат предоставяни. Това би поставило под угроза особено важни обществени интереси, което обстоятелство е предпоставка да не бъде спирано действието на оспорения нормативен административен акт - предпоставка, която е съобразил и законодателят в чл. 190 ал. 1 от АПК, постановявайки, че жалбата не спира изпълнението на оспорения нормативен акт.
Пради изложените съображения, моля да отхвърлите искнето като неоснователно.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Административен съд на Lex – Първо отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Народен съдия:Revolution
ЧЛЕНОВЕ:
...........................................
..........................................
Съдът намира , че жалбата е редовна и процесуално допустима.Спазени са изискванията на чл.150, 151 и 159 АПК.След внимателен анализ на жалбата и уточненията към нея , съдът счита ,че жалбоподателя иска отмяната на Глава V от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г като незаконосъобразна.Въпреки че последният не е посочил конкретния порок , това не е съществен недостатък на жалбата , тъй като съдът е длъжен да провери обжалваният акт служебно , на всички основания.
Поради изложените обстоятелства съдът дава ход на делото по същество.
Страните могат да правят доказателствени искания , а ако нямат преминаваме към устните състезания: ………….
Определение:
Относно искането на жалбоподателя за спиране на действието на процесната наредба съдът взима в предвид следното:
Според чл.190 АПК обжалването не спира действието на обжалвания подзаконов нормативен акт , освен ако съдът не постанови друго.Отклонението от общия принцип за суспенсивния ефект на жалбата , е направен защото подзаконовите нормативни актове уреждат обществени отношения и тяхното спиране единствено въз основа на жалбата , ще доведе до хаос в обществото.По тези причини законът е поставил в тежест на съда да спре прилагането на въпросните актове само ако се убеди , че изпълнението им би довело до тежко накърняване на правата и интересите на жалбоподателя , и на другите адресати на акта.След внимателен анализ на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на жалбата и уточнението към нея , съдът не намира , че подобна опасност съществува.Интересите на жалбоподателя не могат да бъдат допълнително засегнати.Не е доказано , че действието на наредбата ще увреди интересите на останалите адресати на акта , напротив , спирането на действието на посочените разпоредби ще разтроят работата на Градски транспорт и ще стимулират гражданите да пътуват в нарушение , което може да доведе до тежки последствия за транспорта в гр.София ,
Поради изложените аргументи , съдът оставя искането на жалбоподателя за спиране на действието на Глава V от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г , без уважение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Народен съдия:Revolution
ЧЛЕНОВЕ:
...........................................
..........................................
Съдът намира , че жалбата е редовна и процесуално допустима.Спазени са изискванията на чл.150, 151 и 159 АПК.След внимателен анализ на жалбата и уточненията към нея , съдът счита ,че жалбоподателя иска отмяната на Глава V от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г като незаконосъобразна.Въпреки че последният не е посочил конкретния порок , това не е съществен недостатък на жалбата , тъй като съдът е длъжен да провери обжалваният акт служебно , на всички основания.
Поради изложените обстоятелства съдът дава ход на делото по същество.
Страните могат да правят доказателствени искания , а ако нямат преминаваме към устните състезания: ………….
Определение:
Относно искането на жалбоподателя за спиране на действието на процесната наредба съдът взима в предвид следното:
Според чл.190 АПК обжалването не спира действието на обжалвания подзаконов нормативен акт , освен ако съдът не постанови друго.Отклонението от общия принцип за суспенсивния ефект на жалбата , е направен защото подзаконовите нормативни актове уреждат обществени отношения и тяхното спиране единствено въз основа на жалбата , ще доведе до хаос в обществото.По тези причини законът е поставил в тежест на съда да спре прилагането на въпросните актове само ако се убеди , че изпълнението им би довело до тежко накърняване на правата и интересите на жалбоподателя , и на другите адресати на акта.След внимателен анализ на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на жалбата и уточнението към нея , съдът не намира , че подобна опасност съществува.Интересите на жалбоподателя не могат да бъдат допълнително засегнати.Не е доказано , че действието на наредбата ще увреди интересите на останалите адресати на акта , напротив , спирането на действието на посочените разпоредби ще разтроят работата на Градски транспорт и ще стимулират гражданите да пътуват в нарушение , което може да доведе до тежки последствия за транспорта в гр.София ,
Поради изложените аргументи , съдът оставя искането на жалбоподателя за спиране на действието на Глава V от Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с Решение № 36 по Протокол № 8 от 14.03.2000 г., изм. с Решение № 1 по Протокол № 10 от 3.04.2000 г., изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 11 от 27.04.2000 г , без уважение!
Последна промяна REVOLUTION на 08 Яну 2008, 17:26, променена общо 1 път
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Само една отметка преди определението на съда:
Прокурорът се надига от стола и казва "ПРЕДОСТАВЯМ НА СЪДА"
Прокурорът се надига от стола и казва "ПРЕДОСТАВЯМ НА СЪДА"
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Колеги, за мен е удоволствие да водя това дело с Вас Делото се развива със светкавична скорост (де да можеше и истинските дела така бързо да се решават )
Влизам във форума само в извънработно време, така че моля да ме извините за забавянето.
За съжаление съдията ми отряза квитанциите за искането ми за спиране действието на наредбата, но не възнамерявам да обжалвам. Все пак даде ход на делото, а това не е малко.
Така че е време да преминем към същинската част на делото.
Уважаеми дами и господа административни съдии, уважаема г-жо прокурор,
Поддържам направените в жалбата искания. Моля, на основание чл. 193 от АПК, да обявите нищожността и да отмените Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет, като вземете предвид представените в жалбата и в първото заседания по делото доводи и аргументи. В случай, че не обявите нищожността на наредбата в нейната цялост, моля да отмените Глава 5 от Наредбата, както и нормите, които считате, че противоречат на посочените от мен нормативни актове от по-висш ранг.
(Тук жалбоподателят си сяда на мястото и чака да види какви аргументи ще извади ответникът system от ръкава)
Влизам във форума само в извънработно време, така че моля да ме извините за забавянето.
За съжаление съдията ми отряза квитанциите за искането ми за спиране действието на наредбата, но не възнамерявам да обжалвам. Все пак даде ход на делото, а това не е малко.
Така че е време да преминем към същинската част на делото.
Уважаеми дами и господа административни съдии, уважаема г-жо прокурор,
Поддържам направените в жалбата искания. Моля, на основание чл. 193 от АПК, да обявите нищожността и да отмените Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет, като вземете предвид представените в жалбата и в първото заседания по делото доводи и аргументи. В случай, че не обявите нищожността на наредбата в нейната цялост, моля да отмените Глава 5 от Наредбата, както и нормите, които считате, че противоречат на посочените от мен нормативни актове от по-висш ранг.
(Тук жалбоподателят си сяда на мястото и чака да види какви аргументи ще извади ответникът system от ръкава)
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
kalahan, не ви се бъркам, но не е ли по-добре първо да съберем доказателствата ? Или по това дело да приемем, че е представена цялата преписка и направо да минем на ход по същество ?
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Ако ще приемаме доказателства, моето становище е следното:
Уважаеми административни съдии, моля да приемете следните писмени доказателства: предложение на кмета на Столична община № .... от ... 200... г., за приемане на Наредбата, заедно с проект на Наредбата; протоколи от заседания на комисиите, на които проектът е бил разгледанпъллния протокол от заседанието на Столичния общински съвет, на което Наредбата е била приета, с обозначаване на кворума по време на заседанието и списък на присъствалите общински съветници с техните подписи (не знам дали практиката в СОС е такава, но при нас е така). Моля да приемете за сведение Правилник за организацията на дейноста на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (или както тамв се казва), действащ към датата на приемането на Наредбата.
С тези доказателства установявам, че Наредбата е била приета при спазване на процесуалноправните изисквания за приемане на нормативен административен акт и не са налице процесуални нарушения, които да водят до липса на властническа воля или невъзможност да бъде формирана властническа воля за издаване на административния акт.
Уважаеми административни съдии, моля да приемете следните писмени доказателства: предложение на кмета на Столична община № .... от ... 200... г., за приемане на Наредбата, заедно с проект на Наредбата; протоколи от заседания на комисиите, на които проектът е бил разгледанпъллния протокол от заседанието на Столичния общински съвет, на което Наредбата е била приета, с обозначаване на кворума по време на заседанието и списък на присъствалите общински съветници с техните подписи (не знам дали практиката в СОС е такава, но при нас е така). Моля да приемете за сведение Правилник за организацията на дейноста на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (или както тамв се казва), действащ към датата на приемането на Наредбата.
С тези доказателства установявам, че Наредбата е била приета при спазване на процесуалноправните изисквания за приемане на нормативен административен акт и не са налице процесуални нарушения, които да водят до липса на властническа воля или невъзможност да бъде формирана властническа воля за издаване на административния акт.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Ооо, много съм разсеян, пропуснах най-важното. Всичките доказателства вече са изискани и представени на съда в един по-ранен момент (всичките му протоколи, ала-бала).
Извинявам се за пропуска.
Към съда-не оспорвам, че наредбата е приета при спазване на процесуланите правила за приемането й.
Ще съсредоточа искането си върху материалноправната страна на въпроса.
Извинявам се за пропуска.
Към съда-не оспорвам, че наредбата е приета при спазване на процесуланите правила за приемането й.
Ще съсредоточа искането си върху материалноправната страна на въпроса.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
Съдът допуска представените доказателства.
Няма нови доказателствени искания.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.
Преминаваме към устните състезания.Страните имат думата............
Няма нови доказателствени искания.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна.
Преминаваме към устните състезания.Страните имат думата............
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Нещо извън протокола: АМА ЗАЩО НЕ МИ КАЗАХТЕ, ЧЕ ТАЯ НАРЕДБА БИЛА ТАКЪВ БОКЛУК, ДНЕС СЕ ХВАНАХ ДА Я ЧЕТА. Не съм от София и не я бях чел досега. Тъкмо чета чл. 21 ал. 7 от Наредбата - че "нарушителят Е ДЛЪЖЕН ДОБРОВОЛНО ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБАТА". Пълна безсмислица.
Може ли още 10-тина минути да се подготвя за хода по същество, че с текстовете на тая наредба рискувам да закопая "клиента" си вместо да го защитя .
Може ли още 10-тина минути да се подготвя за хода по същество, че с текстовете на тая наредба рискувам да закопая "клиента" си вместо да го защитя .
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
system написа:Нещо извън протокола: АМА ЗАЩО НЕ МИ КАЗАХТЕ, ЧЕ ТАЯ НАРЕДБА БИЛА ТАКЪВ БОКЛУК, ДНЕС СЕ ХВАНАХ ДА Я ЧЕТА. Не съм от София и не я бях чел досега. Тъкмо чета чл. 21 ал. 7 от Наредбата - че "нарушителят Е ДЛЪЖЕН ДОБРОВОЛНО ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБАТА". Пълна безсмислица.
Може ли още 10-тина минути да се подготвя за хода по същество, че с текстовете на тая наредба рискувам да закопая "клиента" си вместо да го защитя .
Съдията е много либерален , народен…………….
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Удоволствие е за мен , че се присъединявате колега karanedeff , надявам се и prof_prof да се присъедини в най-скоро време!
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Пристъпвам към изказването си по същество:
Уважаеми административни съдии, моля да отхвърлите жалбата срещу Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет. Жалбоподателят е формулирал в петитума си и поддържа пред Вас искане за обявяване на целия нормативен акт за нищожен, но излага доводи за нищожност единствено на санкционните норми на Наредбата, касаещи нередовни пътници.
Приемайки оспорената Наредба, Общинският съвет е упражнил правомощието си, предожставено му съгласно чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА да решава въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи. Считам, че точно такъв е въпросът за организацията на масовия градски транспорт и ползването на неговите услуги от гражданите. В тази връзка, не споделям становището на жалбоподателя, мотивирано с чл. 101 от Закона за автомобилните превози, че контролът върху редовноста на автомобилните превози е от изключителна компетентност на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Този текст предоставя контролни правомощия на органите на Агенцията, но не и като "изключителна компентентност" по смисъла на чл. 21 ал. 1 т.23 от ЗМСМА. Законът за автомобилните превози не изключва предоставянето на контролни правомощия в областта на градския транспорт на други органи. В подкрепа на това мое становище е текстът на чл. 91 ал. 3 т. 5 от Закона за автомобилните превози, цитирам: "Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" ИМАТ ПРАВО: ... т. 5. да осъществяват контрол по спазване правилата за извършване на обществен превоз на пътници ..." Употребата на словосъчетанието "имат право" има диспозитивен характер и означава, че това не е изключително правомощие на тези органи, защото инак нормата би звучала така: ОРГАНИТЕ НА ... ОСЪЩЕСТВЯВАТ КОНТРОЛ по спазване правилата ...". Поради изложените съображения считам, че цитираните норми на Закона за автомобилните превози тносно контролните правомощия на органите на Агенцията не изключват правомощията на общината чрез нейния орган на местно самоуправление - Общинския съвет, във връзка с организацията на масовия градски транспорт. А тъй като контролът за редовното ползване на тази услуга от пътниците е част от организацията на масовия градски транспорт, правомощията на Общинския съвет са и да приема норми, уреждащи и тази материя на територията на столична община.
Считам за неоснователен и доводът на жалбоподателя за частноправния характер на "СКГТ - София", и съответно за нарушение от стнрана на СОС на реда на чл. 298 от тЗ за сключване на договор при общи условия и на чл. 19 от Констиуцията. Въпреки че правомощието на общинското предприятие да оказва транспортни услуги произтича от договор със Столична община, самият масов градски транспорт има характер на общиствинообслужвата дейност. Поради това, считам, че при нейното предоставяне общинското предприятие действа като публичноправен субект. Впрочем, точно това е и целта на създаване на това, а и на всяко друго общинско предприятие.
Правомощията на СОС да регулира нормативно организацията на масовия градски транспорт обуславят и неговите правомощия по смисъла на чл. 22 ал. 4 от ЗМСМА, да предвиди налагане на санкци в пределите, предвидени в цитираната по-горе норма, за нарушения на приетата от него Наредба. Точно такъв характер имат нормите на чл. 21 и чл. 22 от обжалваната Наредба. Поради това считам, че с приемането на обжалвания нормативен акт Столичният общински съвет не е излязъл извън своята компетентност. Подадената в този смисъл жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл моля да постановите решението си.
Уважаеми административни съдии, моля да отхвърлите жалбата срещу Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет. Жалбоподателят е формулирал в петитума си и поддържа пред Вас искане за обявяване на целия нормативен акт за нищожен, но излага доводи за нищожност единствено на санкционните норми на Наредбата, касаещи нередовни пътници.
Приемайки оспорената Наредба, Общинският съвет е упражнил правомощието си, предожставено му съгласно чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА да решава въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи. Считам, че точно такъв е въпросът за организацията на масовия градски транспорт и ползването на неговите услуги от гражданите. В тази връзка, не споделям становището на жалбоподателя, мотивирано с чл. 101 от Закона за автомобилните превози, че контролът върху редовноста на автомобилните превози е от изключителна компетентност на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Този текст предоставя контролни правомощия на органите на Агенцията, но не и като "изключителна компентентност" по смисъла на чл. 21 ал. 1 т.23 от ЗМСМА. Законът за автомобилните превози не изключва предоставянето на контролни правомощия в областта на градския транспорт на други органи. В подкрепа на това мое становище е текстът на чл. 91 ал. 3 т. 5 от Закона за автомобилните превози, цитирам: "Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" ИМАТ ПРАВО: ... т. 5. да осъществяват контрол по спазване правилата за извършване на обществен превоз на пътници ..." Употребата на словосъчетанието "имат право" има диспозитивен характер и означава, че това не е изключително правомощие на тези органи, защото инак нормата би звучала така: ОРГАНИТЕ НА ... ОСЪЩЕСТВЯВАТ КОНТРОЛ по спазване правилата ...". Поради изложените съображения считам, че цитираните норми на Закона за автомобилните превози тносно контролните правомощия на органите на Агенцията не изключват правомощията на общината чрез нейния орган на местно самоуправление - Общинския съвет, във връзка с организацията на масовия градски транспорт. А тъй като контролът за редовното ползване на тази услуга от пътниците е част от организацията на масовия градски транспорт, правомощията на Общинския съвет са и да приема норми, уреждащи и тази материя на територията на столична община.
Считам за неоснователен и доводът на жалбоподателя за частноправния характер на "СКГТ - София", и съответно за нарушение от стнрана на СОС на реда на чл. 298 от тЗ за сключване на договор при общи условия и на чл. 19 от Констиуцията. Въпреки че правомощието на общинското предприятие да оказва транспортни услуги произтича от договор със Столична община, самият масов градски транспорт има характер на общиствинообслужвата дейност. Поради това, считам, че при нейното предоставяне общинското предприятие действа като публичноправен субект. Впрочем, точно това е и целта на създаване на това, а и на всяко друго общинско предприятие.
Правомощията на СОС да регулира нормативно организацията на масовия градски транспорт обуславят и неговите правомощия по смисъла на чл. 22 ал. 4 от ЗМСМА, да предвиди налагане на санкци в пределите, предвидени в цитираната по-горе норма, за нарушения на приетата от него Наредба. Точно такъв характер имат нормите на чл. 21 и чл. 22 от обжалваната Наредба. Поради това считам, че с приемането на обжалвания нормативен акт Столичният общински съвет не е излязъл извън своята компетентност. Подадената в този смисъл жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл моля да постановите решението си.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Дайте ми малко време да формулирам репликата си, че сега се прибирам от работа.
А за prof_prof-вчера тайно се наговаряхме да става прокурор, но и на съдия няма да се противя
А за prof_prof-вчера тайно се наговаряхме да става прокурор, но и на съдия няма да се противя
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
Възразявам! Ще искам отвод на Лютия, ако се намеси!
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
(Шекспир-"Юлий Цезар")
- kalahan
- Потребител
- Мнения: 412
- Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
- Местоположение: София
Назад към Виртуално деловодство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта