РЕШЕНИЕ № 2175 ОТ 21.12.2005 Г. ПО ГР. Д. № 1713/2003 Г., III Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2005 г.
ПРАВНАТА НОРМА НА ЧЛ. 345, АЛ. 1 КТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА РЕЖИМА, УСТАНОВЕН В ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН. ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ВЪВЕЛ СПЕЦИАЛНО ПРАВИЛО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ЗА ПЕРИОДА СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, С КОЕТО СЕ УВАЖАВА ИСКЪТ ПО ЧЛ. 344, АЛ. 1, Т. 2 КТ. ЕДВА СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА, СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПРАТИ НАРОЧНО СЪОБЩЕНИЕ ПО ЧЛ. 345, АЛ. 1 КТ, С КОЕТО ДА УВЕДОМИ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ЗАЕМЕ ДЛЪЖНОСТТА, НА КОЯТО Е ВЪЗСТАНОВЕН.
ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 325, Т. 2 КТ, ПРЕДИ ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА ЗА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ НЕ ПРОИЗВЕЖДА ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ. КОГАТО УВОЛНЕНИЕТО Е ИЗВЪРШЕНО ПРИ ТАЗИ ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ТО Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Чл. 325, т. 2 КТ
Чл. 345, ал. 1 КТ
Докладчик съдия Стоил Сотиров
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано по касационна жалба от Р. д. на в. р. - град В., срещу въззивно Решение № 84/10.4.2003 г. по гр. д. № 132/2003 г. на В. окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Ч. И. Д. от село Г., област В., е предявил против РДВР - В., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед № 869/09.07.2002 г. е прекратено трудовото му правоотношение с ответника, след като е възстановен на работа с предходно съдебно решение. Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като към момента на издаването на заповедта за уволнение, въззивното решение на В. окръжен съд по предходното уволнение не е било влязло в законна сила. Застъпва становище, че процесното уволнение е извършено преди да изтече срокът за обжалване на предходното въззивно решение, а срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от влизане в сила на въззивното решение.
С Решение № 724/11.12.2002 г. по гр. д. № 602/2002 г. В. районен съд, г.к., е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а този по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка счл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен изцяло.
С Решение № 84/10.4.2003 г. по гр. д. № 132/2003 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба - РДВР - В., в уважителната част, В. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението по чл. 325, т. 2 КТ е незаконосъобразно, тъй като не е налице пропускане на срока по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ. Изводът е обоснован с факта, че въззивното решение по предходното дело за уволнение между страните е влязло в законна сила на 19.7.2002 г., а процесното уволнение е извършено на 11.7.2002 г. Освен това окръжният съд е приел, че на работника се дължи нарочно съобщение за възстановяване съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, от получаването на което тече четиринадесетдневния срок.
Срещу въззивното решение на окръжния съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба - РДВР - В., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК.
Като оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение се сочи изводът на окръжния съд за действието на срока по чл. 345, ал. 1 КТ и се застъпва становището, че съдилищата не изпращат съобщения за влезлите в сила решения и това не е предвидено в ГПК, поради което такова съобщение на работника не се дължи.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът по касация - Ч. И. Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на III г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Оплакванията наведени в нея обаче са неоснователни, по следните съображения:
Решението на въззивния съд правилно.
Изцяло законосъобразни са изводите В. окръжен съд относно приложението на чл. 345, ал. 1 КТ. Посочената правна норма не се подчинява на режима, установен в процесуалния закон. Законодателят е въвел специално правило, което се отнася за времето след влизане в сила на съдебното решение, с което се уважава искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Едва след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, съдът е длъжен да изпрати нарочно съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ, с което да уведоми работникът, че може да заеме длъжността, на която е възстановен.
В процесния случай липсват каквито и да е данни за изпращане на съобщение по посочената разпоредба, а и не би могло да има такива, тъй като процесното уволнение е извършено преди изтичането на срока за касационно обжалване на въззивното решение и за двете страни. Именно в този срок работодателят е приложил разпоредбата на чл. 325, т. 2 КТ, което е достатъчно за отмяна на уволнението на визираното основание като незаконосъобразно.