Конкурс нотариуси 2023

[teogeo]

Брей, това решение на ВС на НРБ доста близко тангира част от казуса. Все едно са го ползвали... майката си ебало, ейййй...

[kalahan2008]

1927г се разрешава продажбата на наследство да е в писмена форма с НЗП. Дотогава и тя, И ДЕЛБАТА са се извършвали с нотариален акт.

Не е точно така.

Разрових се къде е била уредбата - в Закона за гражданското съдопроизводство в сила от 01.04.1930 г. (Утвърденъ съ указъ № 37 отъ 23 януарий 1930 г. и обнародванъ въ притурка къмъ "Държавенъ вестникъ", брой 246 от 1 февруарий 1930 г. Поправка. - Д. в-къ. брой 274 отъ 7 мартъ 1930 година. Изменения, отменения и допълнения, обнародвани въ "Държавенъ вестникъ": брой 76 отъ 7 юлий 1932 г. 1); брой 103 отъ 7 августъ 1934 г. 2); притурка брой 182 отъ 12 ноемврий 1934 г. (поправки въ брой 188 отъ 19 ноемврий 1934 год. и брой 202 отъ 5 декемврий 1934 г.); брой 174 отъ 6 августъ 1935 г. 3) брой 194 отъ 30 августъ 1935 г.; брой 135 отъ 26 юний 1937 г., брой 229 отъ 16 октомврий 1937 г. 4) брой 277 отъ 14 декемврий 1937 г., брой 156 отъ 20 юлий 1938 г., брой 292 отъ 30 декемврий 1941 г. и брой 72 отъ 2 априлъ 1942 година).

Чл. 974 (1184а, 1184б). Доброволната делба на движими имоти съ стойность по-голяма отъ 10.000 лева, както и на недвижими имоти, за да има сила, трябва да бъде направена писмено и подписите на участуващите въ нея лица да бъдатъ заверени по нотариаленъ редъ.
Когато въ доброволната делба участуватъ недееспособни или отсътствуващи, тя, за да има сила спрямо тяхъ, трябва предаврително да се одобри отъ съда. Съдътъ одобрява делбата, следъ като се удостовери, че тя е явно полезна за недееспособния или за отсъствуващия. Възъ основа а утвърдения отъ съда проектъ се съставя договоръ за делбата, като подписите на участуващите лица се заверяватъ по нотариаленъ редъ.

Преди 1930 г. е действал Законъ за гражданското съдопроизводство (Утвърден с указ от 15.12.1891 г., под № 447, обн., ДВ, бр. 31 от 8.02.1892 г.)

Първоначалната редакция на чл. 1184 е била:

1184. Когато сънаследниците не се разделятъ доброволно или пъкъ някои отъ тяхъ отсътствуватъ, или
между тяхъ има непълнолетни, делбата на наследството се извършва по съдебенъ редъ.
Искътъ за това се заявява отъ когото и да е отъ заинтересованите

След това от 16.06.1922 г. законът е допълнен:

 Чл. 1184а. (Новъ: З. отъ 16 юний 1922 год.) Доброволната делба, когато се отнася за цялото наследство или за имоти отъ него съ стойность по-голяма отъ 10.000 лева, или когато се отнася за недвижими имоти, колкото и да са те, за да има сила, трябва да бъде направена писмено и подписите на участвуващите да бъдатъ заверени по нотариаленъ редъ.

В чл. 1184 от ЗГС от 1891 г. първоначално е липсвала изрична уредба относно формата на договора за доброволна делба. Говори се само за съдебната делба.

В решението, цитирано от Вили, се говори за устна делба от 1927 г., а от 1922 г. вече се е изискала писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това съдебно решение не е относимо за нашия казус.

В условието на казуса се говори, че още през 1908 г. при покупката на имота двамата братя са си разделили устно парцела. Това означава, че делбата е реализирана още тогава. Спорният въпрос е каква е била изискуемата към този момент форма и дали неспазването ѝ влече недействителност на делбата.

Нормата на чл. 219 от ЗЗД от 1892 г., която изисква нотариална форма на сделките с недвижими имоти като форма за действителност, е от 1910 г. (Изм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.) и дори и да е приложима към договора за доброволна делба (според мен не е), е след извършената още през 1908 г. доброволна делба. С влизане в сила на регулационния план от 1916 г., който има вещно-транслативен ефект, е завършен фактическият състав на делбата и всеки един от братята е придобил отделен имот, а не идеални части от двата разделени имота.

Преди 1910 г. законът (ЗЗД) е признавал и частна писмена форма на договорите за продажба, като нотариалната форма е имала предимство, но неспазването ѝ не е влечало недействителност на продажбата.
Затова с валидизационния закон от 1920 г. е призната действителността на договорите за продажба, сключени между 1910 г. и 1920 г., дори и да не е била спазена нотариалната форма. Изобщо, всички тези валидизационни закони са били приемани поради това, че хората масово не са си вадели нотариални актове.

Както вече писах по-горе, съгласно чл. 295 от Закона за наследството от 1890 г.

Делбите могатъ да бъдатъ унищожени по причина на насилие или измама. Може да стане също
унищожение, когато единъ отъ сънаследниците докаже, че при делбата е била направена невярна сметка,
която му е нанесла повреда повече отъ четвъртината. Простото изпущане на единъ предметъ отъ
наследството не дава право на искъ за унищожение, но само за допълнението му

Към уредбата в ЗН от 1890 г. изрично препраща чл. 63 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите от 1904 г.

Налице е специална уредба относно договора за делба, а общата уредба по ЗЗД за недействителността е неприложима. В чл. 295 от Закона за наследството от 1890 г. като основания за "унищожение" са посочени само: насилие, измама, невярна сметка. Няма основание - неспазена форма (каквато всъщност до 1922 г. не е имало).
Но дори и да са приложими правилата на ЗЗД за недействителност на сделките, те също не предвиждат недействителност поради неспазване на предвидената в закона форма, както е в сегашния ЗЗД. Нормата на чл. 219 от ЗЗД въвежда специално основание за недействителност поради неспазване на нотариалната форма, но това правило (за неспазване на формата) не съществува в
чл. 8 от ЗЗД от 1890 г.

§ 2. За условията, които се изискватъ за действителностьта на договорите
8. Съществените условия, които се изискватъ за действителностьта на единъ договоръ, са:
способностьта за сключване договори;
действителното съгласие на договоряющите се;
единъ определенъ предметъ, за който може да става съглашение;
една позволена отъ закона причина за задължение.

Както казах, за мен чл. 219 от ЗЗД не се отнася за договорите за доброволна делба, за които е имало специална уредба в ЗИСС, ЗН и ЗГС.

[vili_spasova]

Днес ще си позволя да коментирам темата и то не защото този път участвах в този хъм... конкурс, а защото познавам част от участниците, някои от които дори не са допуснати да устен изпит, други са допуснати, но с много по-ниски оценки, от тези, които вярвам, че заслужават.
Познавам, работила съм с тези хора, с част от тях през времето сме станали приятели, с други добри познати и колеги. Виж, децата на нотариусите не ги познавам /с малки изключения/, но този пост не е за децата на нотариусите.
Този пост е моят опит да кажа на колегите, които отделиха от времето и парите си да отидат на този ... конкурс едно голямо "Браво", да ги насърча под някаква форма да не се отказват и да помнят, че правото е изкуство на доброто и справедливото.
Ius est ars boni et aequi. - Правото е изкуство [за познаване] на доброто и справедливото.
Хубаво са го казали древните в Рим.... Но явно за съжаление и доброто и справедливото, па и моралното са останали погребани при статуите на древните мислители и философи.

На колегите, стигнали до устен желая успех и да не се отказват, а на другите, че им желая да достигнат мечтаното. Но не на всяка цена и при всякакви условия.

Защото ... правото е изкуство на доброто и справедливото. И защото вярвам, че там някъде .... след хоризонта има едно нещо, което се нарича възмездие и не всичко може да се купи с пари.... и с много пари.

Тео и още поне десетина - петнадесет колеги, които видях в списъка, УСПЕХ ВИ желая!